Книгата „Краят е близо” на Хенрик Свенсен става все по-актуална

Какви са рисковете да бъдем сполетени от земетресение, изригване на вулкан, наводнение, свлачище или друго природно бедствие? Можем ли да се предпазим и да противостоим?
Авторът – уважаван учен и изследовател, разказва за историята, опасностите и поуките от природните бедствия. Интригуващо и с много любопитни факти е разказана историята на знакови природни бедствия като Лисабонското земетресение (8,4 по Рихтер, съпроводено час по-късно от цунами и взело живота на над 100 хил. души), урагана Катрина (2005), земетресенията в Сан Франциско (1906) и Хаити (2010), промените в климата, довели до суши и наводнения с милиони жертви в колониална Индия, Русия, Китай и днешна Африка, изригването на вулкани като Везувий (Италия), Санта Мария  (Гватемала), Паракутин (Мексико) и тези в Исландия, мащабните пожари, наводнения и свлачища...
Историята на тези бедствия ни учи как да оцелеем. Това е опитът на човечеството и ако го познаваме, в съчетание с проучванията на конкретната ни природна среда от специалисти, можем да спасим живота си в един свят, над който тегне заплахата: Краят е близо!
Това е книга, заредена не със заплахи, а с предупреждения как да оцелеем в един свят, който променяме с присъствието си и действията си.

През последните 10 години Хенрик Свенсен (роден 1970 г.) е винаги на горещите места, където природата демонстрира силата си, за да напомни, че и съвременният човек й е подвластен. Свенсен участва в експедиции, изследващи природни бедствия в Южна Африка, Мали, Аржентина, Шпицберген, Гренландия, Калифорния, Източен Сибир.... Доктор по геология и старши научен сътрудник е в университета в Осло.
Книгата му „Краят е близо” е на път да се превърне в международен бестселър и за кратко време бе преведена на различни езици.
Във време, когато и България е подложена на предупреждения от страна на разгневената природа, точно Хенрик Свенсен е човекът, който може да даде отговор на въпросите, които ни вълнуват. Той не само разказва историята на най-опустошителните природни бедствия, но споделя и личния си опит от изследването им, анализира реакциите и стреса на оцелелите, както и климатичните, политическите и историческите промени, станали резултат от тях.
Вижте как опасната природа отвръща на удара на уязвимото, крехко, но самозабравило се човечество.

Подобно на бедствието в Япония:

Лисабон 1755 г. – 8,4 по Рихтер плюс цунами – 60-100 хил. жертви. След това се полагат основите на модерното строителство срещу земетресения. Управляващият Португалия маркиз де Помбал дал на естествениците пълна свобода да разследват причините за бедствието, което било точно обратното на това, което искала църквата и религиозните водачи. Това била една стратегия за успокояване на хората и предотвратяването на идеята, че са били наказани от Бог.
1750 до 1755 г. били се увеличили земетресенията, ураганите и т. н. стихии – предшествали голямото земетресение в Лисабон.
Сега са съставени рискови карти и са направени сложни изчисления, за да се открие колко време ще измине преди ново земетресение с магнитут от над 8 по скалата на Рихтер да разклати Португалия. Най-вероятно ще минат няколкостотин години, преди да се натрупа достатъчно налягане за такова мощно земетресение. Но то ще се случи. Точно затова увеличаването на туризма и строителството по крайбрежието е повод за притеснения. Над 10 000 души загинаха след земетресение и цунами в Агадир, Мароко, през 1960 г. Но е важно рискът да бъде видян в перспектива: има по-голяма вероятност Италия, Гърция или Турция да бъдат поразени от земетресение, отколкото Португалия. Междувременно се правят опити да се намали уязвимостта на гъстонаселени райони към земетресения – и това е най-важният урок, който сме научили от маркиз де Помбал.

Предсказването на земетресения:

Никой не знае точният час, когато някое голямо земетресение ще отправи своето предизвикателство към човечеството. Но знаем, че те ще се случат рано или късно. Земетресенията не стават напълно произволно. Най-общо казано, те са ограничени в определени зони. Колкото повече време е минало от предишното земетресение, толкова по-силно ще бъде следващото. Според една нова теория, налягането, освободено от земетресението, не изчезва, а се запазва в някоя друга част на разлома. Това на свой ред може да доведе до увеличаване на опасността от нови трусове. Тази теория е основана на проучването на вторични трусове, които представляват една трета от всички измервани земетресения. Вторичните трусове следват точно определен модел, известен като закона Оморис. Той гласи: броят на вторичните трусове спада до десет процента след десет дни и до един процент след сто дни. Чрез прилагането на този принцип към главния трус, учените откриха, че опасността от нови силни трусове в други точки на разлома се увеличава значително след особено силно земетресение. Тази теория е била изпитана успешно в Калифорния и Турция.