Задълбочаващата се суша беше във фокуса на преговори на ООН в Монголия

/КРОСС/ Представители на близо 200 държави приключиха преговорите в Улан Батор под егидата на ООН за борба с опустиняването, съобщи Асошиейтед прес.

Основна тема беше как да се запази плодородието на земята в условията на климатични промени, при които ерозиралите почви и екосистеми все по-трудно задържат вода, осигуряват храна и поддържат поминъка на хората.

По данни на Конвенцията на ООН за борба с опустиняването, която организира срещите на всеки две години, до 40% от земната повърхност в света е изгубила плодородието и основните си функции. Суша вече се наблюдава и в райони, които само преди десетилетие не са били смятани за особено уязвими, заяви изпълнителният секретар на Конвенцията Ясмин Фуад.

По думите ѝ климатичните промени допълнително задълбочават проблема, като сушите стават все по-чести, по-тежки и по-продължителни.

Участниците в срещата в Улан Батор обаче не успяха да постигнат съгласие по един от основните въпроси - дали да бъде създадено правно обвързващо глобално споразумение за борба със сушата. Решението беше отложено за следващия кръг преговори, който ще се състои в Египет след две години. Същият въпрос остана нерешен и на предишната среща преди две години.

Макар сушата обикновено да се свързва преди всичко с липсата на валежи, експерти подчертаха, че нейната тежест все повече зависи от състоянието на земята още преди дъждовете да спрат.

Здравите почви могат да поемат и задържат вода, което помага на земеделските култури, пасищата и естествените екосистеми да преживяват сухите периоди. Ерозиралите почви пък задържат по-малко вода и губят своята продуктивност. Така местните общности стават по-уязвими при повишаване на температурите и все по-непредвидими валежи.

Фуад подчерта, че опазването на почвите и управлението на водните ресурси са неразривно свързани - не е възможно да има здрава почва без правилно управление на водата, както и устойчиво използване на водните ресурси без опазване на земята.

Тази връзка е особено важна за селското стопанство. Жоао Кампари, глобалният ръководител по въпросите на храните и земеделието в природозащитната неправителствена организация Световен фонд за дивата природа, посочи, че разглеждането на земята и водата като отделни системи пренебрегва основните условия, необходими за продоволствената сигурност.

Натискът върху земните ресурси се очаква да нараства успоредно с увеличаването на търсенето на храна. Според доклади на ООН заради ръста на световното население до 2050 г. ще трябва да се произвежда с 50% повече храна в сравнение с 2012 година.

Разширяването на земеделските площи за сметка на пасища, савани и други естествени територии обаче може допълнително да ускори деградацията на земята, да доведе до освобождаване на въглерод, натрупан в почвите, и да намали способността на екосистемите да задържат вода.