За разбитите мостове и доверие в община Своге

/КРОСС/ Зима е...

Едно малко дете се препъва из тъмните склонове от с. Желен към с. Церово в община Своге. То върви по неотъпкани кози пътеки цели 40 минути, за да стигне до съседното село, от където да отиде на училище.

Пътят от с. Желен до мах. Черни камък

Защо ли му се налага да чупи нозе в снега и калта? Защото родителите му нямат автомобил, а и през зимата е почти непроходимо, ако не си джип или специализирана техника. Какво ли му е на детето, докато неговите другарче спят кротко в топлите си завивки, а то търси брод, за да прекрачи след повече от час училищния праг вцепенено от студ и уморено от борбата с преспите.

Да не ви подсещам, че наоколо в ранни зори или тъмни доби бродят кучета, вълци и какви ли още не диви зверове. А за едно дете те са още по-страшни. Така ще е, защото мостът за пореден път е със счупени дъски, които не са подменени от общината.

Повреденият мост

Това се случва с всички хора, които тръгват в този студен ден на работа. На тях им отнема 1 час повече, за да се доберат до най-близката спирка, защото никой не се е погрижил да укрепи моста и да го подготви за следващия сезон. Кой ли се интересува от нуждите на шепата работещи и учащи се в Желен? Общинарите и кметският наместник идват тук предизборно, за да кажат, че всичко ще е наред, ако има поне 20тина гласа за "техния човек".

А тези 200тина човека чии са?
Нима те живеят в друга община?
Нима те гласуват за друг кмет?
Нима плащат данъците си другаде?
Не е тайна, че преди години в Желен са живели около 2000 човека, а сега са 10 пъти по-малко...

Козите пътечки, които "свързват Желен със света"

Ами... Избягали са в града заради лошите условия, които им предлага община Своге, чиито чиновници могат само да нареждат и да изискват, но, когато хората имат нужда от няколко прости неща, това не е важно.

А какво искат хората:
- Нормален път до Церово;
- Здрав и укрепен добре мост до най-близката спирка, която им проправя път към града;
- Достатъчно на брой контейнери, които да се обслужват редовно от сметопочистващата фирма, защото за цялото село има 2-3 преливащи контейнера в долната част на селото, а из махалите хората са принудени да правят сметища, които няма и кой да почисти...

Единият от общо 3 контейнера за цялото село

Другото сами могат да си го осигуряват.

Малкото останали хора са предимно на зряла възраст, но те имат нужда да посещават лекар, да си купуват лекарства, да получават пенсиите си и др., което няма как да се случи в селото, където работи само читалището, което топли душите им, и един магазин, от който пазаруват основни неща от жизнена необходимост.

Млади хора рядко се срещат освен ако не дойдете през почивните дни, тогава са дошли да се полюбуват на гледката, да понагледат бабите и дядовците си или да понаобиколят виличките си.

Читалището на с. Желен, общ. Своге

Дори по време на пандемията нещата не се променят коренно, защото дори тогава не се връщат повечето виладжии. Та те няма как да работят от там, защото дори за ден да им се наложи да отидат до града, това им отнема цял ден.

Жителите на Желен се молят от години за път и нормална връзка с останалия свят, а получават разклатен мост с изпочупени дъски, негоден за минаване по него и носещ риск за живота им, или неравен път, около който ги дебне неизвестно какво...

В сравнение с това в Своге се правят широки, осветени алеи върху стабилни мостове, които изглеждат ненужни и почти не се употребяват от хората...

Пешеходният мост в гр. Своге

И пак се питаме къде е община Своге?

Такава ни е управията... Такава е реалността... Безхаберието на една община принуждава жителите й всеки ден да правят нечовешки усилия, за да живеят в нея... А уж живеем в Европа, а уж е 21. век...

"Два свята, единият е излишен", това е казано още през 1922 г. в разказа на Смирненски "Босоногите деца". Дано само това предсказание на автора ("Утре сивият поток на живота ще повлече и твоята младост, и твоята усмивка.) да не се сбъдне!