Защо избирателната активност на първия тур на президентските избори се срина?

/КРОСС/ Разочарованието от политиците и липсата на убедителни кандидати са сред основните причини за ниската избирателна активност на първия тур на президентските избори. Кампанията, започнала с претенции за мажоритарен вот, се превърна в битка между политически лагери, а икономическите тревоги и темата за националната сигурност повлияха на избора на гласоподавателите. Това коментираха социолозите Геновева Петрова от „Алфа Рисърч" и Добромир Живков от „Маркет ЛИНКС".

По данни от паралелното преброяване, представени от Геновева Петрова, избирателната активност е около 22,5%, или приблизително милион и половина души. Така реалното участие се оказва значително под предварително декларираната готовност за гласуване, която в социологическите проучвания е била около 40%.

Според Петрова поредица от събития в предизборната кампания са повлияли върху решението на хората дали да отидат до урните. Сред тях са атаките с дронове срещу търговски кораби в Черно море, които поставиха националната сигурност сред водещите теми, както и други инциденти от последните дни.

„За съжаление на кандидатите и партиите, които стояха зад тях, кампанията се превърна в нещо като битка на племена", посочи социологът от „Алфа Рисърч".

По думите й още в началото на кампанията сред основните причини за отказ от гласуване са били разочарованието от политиците и липсата на кандидат, с когото избирателите да се припознаят. Опитът кандидатите да бъдат представени като надпартийни фигури не е успял да промени тази нагласа.

Добромир Живков също определи разочарованието като ключов фактор за слабата активност. Според него президентските избори неизбежно са се превърнали и във вот на доверие към настоящото управление.

„Хората не намериха кой да ги вдъхнови от кандидатите, за да отидат до урните", коментира социологът от „Маркет ЛИНКС".

Той определи резултатите като своеобразен „жълт картон" от избирателите към управляващите. Според анализа му подкрепата за кандидатската двойка Андрей Гюров - Георги Кандев е нараснала спрямо първоначалните очаквания, като това се дължи отчасти на консолидация около геополитическите различия и на мобилизация на десни избиратели.

Основният проблем обаче остава не толкова преразпределението на гласовете, колкото отсъствието на значителна част от хората, заявили предварително, че ще участват във вота.

Живков уточни, че социологическите проучвания измерват нагласи и намерения, докато екзитполът и паралелното преброяване показват какво се случва в действителност в изборния ден. Декларираната готовност за участие невинаги се превръща в реално гласуване.

Според Геновева Петрова атаките срещу търговски кораби в Черно море са направили геополитиката по-разбираема и непосредствена за част от българските избиратели.

Тема, която доскоро е изглеждала далечна за мнозина, вече се възприема като въпрос на национална сигурност.

По думите й по-категоричните позиции по тези въпроси са помогнали на някои кандидати да подобрят резултатите си спрямо първоначалните очаквания. Същевременно нееднозначните позиции на Илияна Йотова по отношение на правителството са се оказали предизвикателство в ситуация, в която сигурността е сред водещите обществени теми.

Социолозите обаче подчертаха, че геополитиката не може да измести икономическите тревоги на хората. Според Живков сравнението на изборните резултати с предишния вот показва особено силно отдръпване от участие в най-бедните региони на страната.

Това според него е знак, че икономическите и финансовите страхове също формират оценката на гражданите за управлението.

До втория тур основният въпрос ще бъде дали кандидатските щабове ще успеят да мобилизират избиратели, които останаха вкъщи на първия тур. Според Добромир Живков е възможно част от негласувалите да бъдат активирани, но това не е сигурно.

По традиция участието на балотаж често е по-ниско, но при толкова слаб резултат на първия тур е трудно да се прогнозира дали ще има обрат.

Двамата социолози отбелязаха, че решаваща ще бъде способността на кандидатите да разширят подкрепата си отвъд най-близките до тях политически формации. В същото време вторият тур може да бъде повлиян и от т.нар. протестен вот - гласуване не толкова в подкрепа на единия кандидат, колкото срещу другия.

Така наред с геополитическите различия и отношението към управлението, за изхода от балотажа ще имат значение и икономическите притеснения, доверието в кандидатите и готовността на разочарованите избиратели отново да участват в изборния процес.