Рушим и громим-След нас и потоп

Постепенно ние, хората, съсипваме Земята - всеки от нас, всеки ден, с всяко решение и всяка покупка. Без изобщо да се замисляме за последиците. Колко ли време ще мине, докато сами предизвикаме края си? Коментар на Дойче веле

Никой не знае с точност, разбира се. Но последните научни изследвания клонят към период от 25 години - на практика, никакво време. Човечеството изразходва 50 процента от целия живот на планетата под формата на половината от всички микроорганизми. Същевременно апетитът на човечеството за един по-приятен живот се увеличава. Северът и Югът, развитият и развиващият се свят, живеят само на един скок един от друг. Те зависят един от друг. Бедните в целия свят гледат как живеят богатите; ако не в съседната къща, то по телевизията.
Една лоша и една добра новина
Едва ли има младежи, които биха искали да живеят като пакистанците. Не, всички, от Кейптаун през Каракас до Новосибирск, искат да живеят като американците, или поне като италианците - стереоуредби, компютри, коли, дрехи и т.н. Те искат по-добър живот.
Ние живеем на една несъмнено млада планета и младите хора по света имитират героите от тв-сериалите и начина им на живот - дори да не е абсолютно същия живот, то поне по-добър от този, който водят в момента. Дори и да искаме, ние не можем да им избием тези мечти от главата. Има обаче един проблем: моделът, който ни направи така богати, не може да намери универсално приложение. Западният модел на развитие е продукт за еднократна употреба.
И така - през следващите 25 години ние трябва да поставим нашата цивилизация върху нова материална основа. Ще трябва да се откажем от много неща и навици, с които сме свикнали. Удоволствията, които произвеждат планини от отпадъци, трябва да бъдат презрени. Окончателно! Няма и дума - това е лоша новина.
Тактиката на малките стъпки
Но ето и добрата новина: не е задължително да съсипем планетата или да държим половината човечество в бедност, за да водим приятен живот. Просто трябва да заживеем друг начин на живот. Всеки човек може да даде своя принос и да съдейства за промяната на света. Най-голямата спънка в това отношение е мисълта, че промяната ще бъде неприятна. Затова трябва да следваме тактиката на малките стъпки, които променят трайно света, като същевременно го правят по-удобен, по-красив и вълнуващ. Можем да успеем в това начинание. Стига да го искаме.