Как да живеем по-дълго при по-добро качество – отговорите дават водещи експерти от различни области на Longevity forum 2.0

/КРОСС/ Кардиолог: Спортът удължава живота. Седенето над 8 часа дневно вдига сърдечно-съдовия риск над 120%

Различни стратегии за постигането на дълголетие при максимално запазено и дори подобрено качество на живота обсъждат водещи експерти от здравния сектор, науката, политиката и предприемачеството на Longevity Forum, организиран от в. „Капитал". Събитието се провежда паралелно в залите „Юпитер" и „Нептун" на East Plaza Hotel Sofia и е съпътствано от богата изложбена зона за продукти и технологии. 

Longevity Forum е платформа за дълголетието, която цели да представи данни, конкретни примери и доказани решения за това как да живеем по-дълго и пълноценно. В Европа дълголетието вече не се разглежда само като медицински или социален въпрос, а е стратегически приоритет. Светът навлиза в нова епоха: възрастовата структура на населението се променя бързо, здравните технологии напредват, а икономиката на „активната възраст" се превръща в двигател на иновации, заетост и инвестиции. 

Преглед на сегашните предизвикателства и необходимите мерки направи Едоардо Кампанела, основател и главен редактор на UniCredit Investment Institute, изследовател към Харвардския университет в презентацията си „Животът може да почака. Икономиката - не". „Дълголетието е може би най-голямото постижение на нашето съвремие, но проблемът е, че нашите икономики не са структурирани за голяма продължителност на живота", каза той. Това несъответствие поражда някои проблеми, за които ни трябват да решения. За първи път в Европа сме свидетели как 5 поколения живеят заедно, като раждаемостта спада, а продължителността на живота расте. С времето икономическият растеж ще се забавя, БВП и производителността спадат, докато задлъжнялостта се увеличава. Изискват се мерки в посока увеличаване на пенсионната възраст, гъвкава пенсионна политика, програми за учене през целия живот и преквалификация, създаване на условия за остаряване в добро здраве чрез здравни, социални, икономически програми.

Как личните финанси могат да бъдат в синхрон с увеличаващата се продължителност на живота обясни Симеон Асов, директор "Здравно и животозастраховане" в ДЗИ в презентацията си „От спестяване към стратегия: решения за дълъг живот". „Живеем по-дълго от всякога, но живеем все едно животът ни е кратък. Вече говорим за период от 60 и повече години, през който вземаме финансови решения, които влияят върху нашия живот и този на близките ни. Дали сме подготвени да живеем по-дълго? Проблемът не е в липсата на продукти, а във вземането на решения - често те са емоционални", обясни Асов. Днешните решения в областта на спестяването, инвестициите и застраховането могат да се адаптират според индивидуалните нужди - според това какви рискове искаме да управляваме, посочи той и даде примери с различни лични стратегии. 

В дискусионния панел „Жилищна среда и технологии за активно дълголетие" бяха разгледани съвременни решения за подобряване на качеството на живота чрез здравословна интериорна и екстериорна жизнена среда. Ралица Ценова, изпълнителен директор на Home2U, уточни, че по света вече се изграждат жилища със системи за удължаване на живота, докато у нас още сме на етапа да строим жилища, които да ни разболяват по-малко. Новата тенденция в България е от затвореност към отвореност при жилищните зони, като вече се купуват имоти с цел да са по-качествени. Цената на кв. метър нищо не означава, качеството на живот е истинската стойност на един имот, уточни Ценова. Ясно е, че лондживити концепциите ще носят повече доходност - те ще бъдат по-търсени за наем и по-ликвидни при продажба, добави тя. 

Биляна Лесидренска-Димитрова, съосновател и изпълнителен директор на Botanic Lab, разгледа ролята на биофилната среда - да се постигне по-чист въздух, повече светлина и зеленина в жилищните зони. 

Модератор на първия здравен панел бе Боряна Перван, главен оперативен директор и заместник-изпълнителен директор на World Heart Federation. „Няма устойчива икономика без добро здраве. В Европа сърдечно-съдовите заболявания са причина за 37% от смъртността при жените и 31% при мъжете. В Дания те са сведени до 20% от смъртността, докато у нас причиняват над 60% от смъртността. Не е до генетика, до превенция и осъзнат избор е", каза Боряна Перван. Тя акцентира върху стратегията за подобряване на сърдечно-съдовото здраве в Европейския кардиологичен план, с който се синхронизира е Националният план за сърдечно-съдово здраве на България, който е в процес на създаване. 

Проф. д-р Иван Груев, бъдещ председател на Дружеството на кардиолозите в България, подчерта ролята на спорта и физическата активност за здравето на сърцето. „Сърдечно-съдовите заболявания остават проблем номер 1 в България, продължителността на живота на българските мъже е най-ниската в ЕС и това се дължи на тези заболявания. Ако изпълняваме 8 прости неща, сред които достатъчна физическа активност, спиране на пушенето, здравословен начин на хранене, познаване и овладяване на рискови фактори като липиди, захар, високо кръвно, ще имаме повече пълноценни години живот", каза проф. Груев. „Седенето е новото пушене - ако то е над 8 часа дневно, увеличава сърдечно-съдовия риск с над 120%. Той нараства рязко при седене над 4-6 часа дневно", обясни кардиологът. Проблемът с ранната смъртност у нас се дължи на сърдечно-съдовото стареене. „Не можем да спрем стареенето, но трябва да го оставим да бъде физиологичен процес", каза още проф. Груев. На помощ идва спортът, който доказано удължава живота. Необходими са упражнения за издръжливост, които да се съчетават с тези за сила, защото с годините се губи мускулна маса, подчерта той. 

За факторите на мозъчното здраве говори акад. проф. д-р Иван Миланов, председател на Българското дружество по неврология. „Голям проблем у нас е инсултът, основната причина за неврологичната смъртност. Причината е, че българинът е смел: „Имам високо кръвно, но инсултът на мен няма да ми се случи". Вече е приет Националният план за инсулта, има и нова клинична пътека „Преходно нарушение на мозъчното кръвообращение" за състоянията, които още не са инсулт, но без лечение ще станат", обясни той. Тези мерки трябва да подобрят ранното откриване и лечение на рисковите фактори, както и обхвата на съвременното лечение на инсулт и прединсултни състояния. 

Акад. Миланов прегледа и новостите при диагностиката и лечението на паркинсона, мигрената и множествената склероза. Има нови терапии и при миастения гравис, алцхаймер, латерална миотрофична склероза. „Много сме далеч още от това човек да бъде в отлично мозъчно здраве, като живее по-дълго. Имаме по-належащи проблеми за решаване като инсулта", отбеляза акад. Миланов.

„Зрение и остаряване в добро здраве" бе темата на проф.д-р Ива Петкова, дм, основател, собственик и изпълнителен директор на Очна болница "Зора", председател на Българското дружество по ретинология. Не само качеството на живот, но и самото оцеляване е свързано със зрението. „Около 73% с предотвратима загуба на зрението са над 50 г. На 1-во място е катарактата заради добрите резултати от лечението. При глаукомата обаче не е така, уврежда се зрителният нерв. Макулната дегенерация и диабетната ретинопатия също са предизвикателство", каза тя и добави, че рискът от ускорен когнитивен спад, депресия и социална изолация е с 47% е по-висок при хора със зрителни увреждания. Недостиг на обучен персонал, неравномерен достъп до специализирана помощ, недефинираната докрай роля на оптометристите, слабата здравна грамотност са сред основните проблеми при овладяването на очната заболеваемост у нас. 

Проф. д-р Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ "Александровска", национален консултант по психиатрия, представи темата „Ментално здраве. Тревожност и депресия - как да се справим". „В последните години психичното здраве се превърна от личен въпрос в част от управлението на стратегическия човешки капитал. 12 млрд. работни дни се губят всяка година в света вследствие на депресия и тревожност по данни на СЗО", каза тя. Хормонът на стреса кортизол при продължително въздействие води до забавено действие, умора, нарушение на паметта. Присъствие с намален капацитет - това е скритата икономическа цена на тези проблеми. 1 на 6 души с психичен проблем в Европа, в България привидно те са по-малко, но всъщност става дума за по-късно откриване на проблема. Липсата на сън и информационното претоварване увеличават тревожността. Работодателите чрез ранно разпознаване и достъп до помощ могат много да подобрят ситуацията. Психичното здраве е ключовият ресурс за запазване на доброто качество на живота в съвременните общества. 

Събитието продължава и може да бъде проследено в YouTube канала на "Капитал". 

За допълнителна информация: Health PR

Анна Ботинова - 0888 345 026