Жестокост към животни: Има ли наказани? Защо законите за насилието на животни остават само на хартия?

/КРОСС/ Липсата на ефективна превенция и усещането за безнаказаност са сред основните причини за случаите на насилие над животни. Въпреки че Наказателният кодекс предвижда сериозни санкции, проблемите често започват още при подаването на сигналите и разследването на подобни престъпления. Това коментираха адвокат Силвия Петкова и активистът за правата на животните Явор Гечев.

Повод за разговора е смъртта на малко йоркширския териер Кнопа в столичния квартал „Кръстова вада", което беше убито с ритник. Случаят беше заснет от охранителна камера и предизвика силно обществено възмущение. След разпространението на записите стана ясно, че срещу заподозрения е имало и предишни сигнали за агресивно поведение.

Според адвокат Силвия Петкова основен принцип за превенция на престъпленията е неизбежността на наказанието. Когато обществото вижда, че извършителите получават предвидените в закона санкции, това има възпиращ ефект.

Тя обясни, че по основния състав на престъплението наказанието е от една до пет години лишаване от свобода, а при квалифициран състав, какъвто е случаят с кучето в „Кръстова вада", то е от две до осем години затвор. Предвидена е и глоба, която може да достигне над 30 000 лева.

Петкова припомни, че вече има ефективна присъда по случая с насилието над животни в Перник, свързан с разпространението на видеозаписи с користна цел. Именно след този случай бяха направени промени в Наказателния кодекс и бяха увеличени наказанията.

По думите й в настоящия случай има достатъчно възможности за събиране на доказателства - записи от охранителни камери, свидетелски показания и извършени разпознавания. Назначени са и видеотехнически експертизи, които трябва да установят дали може да бъде направено лицево разпознаване.

Адвокатът смята, че прокуратурата трябва да обърне внимание и на квалификацията на престъплението. Според нея освен извършено с особена жестокост, деянието би трябвало да бъде разгледано и като такова, извършено на публично място.

От своя страна Явор Гечев посочи като проблем сериозният институционален дефицит при реакцията на сигналите за насилие над животни. По думите му още от петък е имало оплаквания от агресивното поведение на мъжа в „Кръстова вада". Жени с малки кучета са сигнализирали, че са били нападани, но до неделя, когато се стига до смъртта на животното, не са били предприети необходимите действия.

Според Гечев самоличността на мъжа е можело да бъде установена своевременно, а той да бъде предупреден с протокол от полицията. Така евентуално е можело да бъде предотвратен последвалият трагичен случай.

Активистът обърна внимание и на проблемите при контрола върху по-леките форми на нехуманно отношение към животните, за които отговаря Българската агенция по безопасност на храните. Според него институцията няма достатъчен капацитет, за да реагира адекватно и навреме на всички сигнали.

„Ние сега си говорим за върха на пирамидата. Такъв случай на брутална агресия, заснет от камери в София, се случва и в уж престижен квартал, а това е ежедневие в по-малките населени места", коментира Гечев.

Той призова хората да не се отказват да подават сигнали, въпреки загубата на доверие в институциите. При свидетелство за насилие препоръката му е да се потърси помощ на телефон 112, като изрично се посочи, че става въпрос за извършване на престъпление. По този начин сигналът може да получи по-висок приоритет.

Според Гечев обществото трябва да бъде активно, но отговорността за предотвратяването и разследването на подобни случаи остава и на институциите. Ефективната реакция още при първите сигнали може да предотврати по-тежки последици.