Какви са правилата на движение на журналистите в сградата на парламента

/КРОСС/ Ние нямаме достъп до народните представители извън това, което виждаме в централните емисии новини и в пленарната зала. Не можем да влезем в кулоарите, не можем да проведем неофициален разговор. В крайна сметка от това страдат потребителите на информация. Това заяви журналистът от „Клуб Z" Пламена Игнатова в студиото на „Твоят ден" по NOVA NEWS.

Тя напомни, че в правилника за дейността на Народното събрание, който има силата на закон, е записано, че журналистите имат право на неограничен свободен достъп. В момента обаче това право е ограничено чрез вътрешни правила, които „дописват закона" и го поставят под съмнение.

Игнатова подчерта, че вече е изпратено писмо от „Демократична България" до бившия председател на Народното събрание Наталия Киселова, в което са изложени аргументи, сходни с тези в петицията на журналистите. По думите ѝ е възможно писмото да бъде препратено до Рая Назарян, като очакванията са да се види дали ще има реална промяна. 

Заместник-главният редактор на „24 часа" Юри Велев подчерта, че българските партии системно не осъзнават значението на комуникацията с журналистите. „Комуникацията през журналистите е ключово важна не само за партиите, но и за обществото. Когато тя минава през TikTok и уж модерни способи, информацията достига изкривена. Политиците остават неразбрани, после се сърдят, че са неразбрани, и създават настроения срещу свободните медии. Това е дългосрочен и деструктивен тренд", заяви той.

В разговора беше засегната и темата за президентските консултации. Игнатова отбеляза, че „ДПС - Ново начало" е показала изненадващо умерен тон по време на срещата с президента Румен Радев, въпреки очакванията за по-остра реторика. Според нея разговорът е бил по същество, за разлика от други партии, които са използвали консултациите като старт на предизборната си кампания.

Велев определи тези срещи като „консултации на дебнене" и „разузнаване с бой". По думите му партиите действат предпазливо заради голямата неизвестна около следващите ходове на президента. „Във военната наука това се нарича стратегическа неопределеност - тя цели да държи противника в напрежение. Именно това доведе до хладната любезност, която видяхме между Румен Радев и политическите формации", обясни той.