Отиде си големият български документалист Атанас Киряков

/КРОСС/ Негови са филмите „Писани яйца за радост", „Вечният град", „Елена Снежина и Атанас Кирчев през очите на техните съвременници", „Да спасим въздуха", удостоен с голямата награда на фестивала „Златен ритон", „Историята помни", „Концерт за флейта и момиче", „За служебно ползване" (също със „Златен ритон"), „Сибирски измерения", „Горещата есен на 1989", „Оцелелите", „Хроника на едно изпитание", „Нещо като Хайд парк", „Цяр", „Летящите хора на Жоел", „И в рая има ад" (награда за режисура от „Златен ритон"), „Голямата любов на френския „терорист" Абел Рамбер", „Омагьосан от морето", „Горяни", „Автопортрет с маска", „Бартер", „Дорина", „1200 страници болка". Печели и голямата награда „Златен кораб" от световния фестивал на Червения кръст с „Равен на всички".

Атанас Киряков е роден във Варна на 22 март 1939 г. През 1963 г. завършва кинорежисура в ИДЕК (Institut des hautes études cinématographiques) в Париж. Работи в БНТ (1966-1970) и в студия „Време" (1970-1982).

През 2024 г. получава от Министерството на културата наградата „Златен век" - огърлие и грамота, за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност получиха.