Днес се отбелязва Световният ден на влажните зони

/КРОСС/ Вече повече от 20 години на втори февруари Министерството на околната среда и водите и много граждански организации, работещи за опазването на природата, празнуват Световният ден на влажните зони. Тази година темата на международното честване е "Влажните зони и климатичните промени".

Влажните зони са територии, в които водата покрива почвата или присъства в повърхностния й слой, целогодишно или сезонно - блата, езера, заливни гори (горите между реката и дигите ѝ, които периодично са заливани при покачване на речното ниво). Влажните зони могат да бъдат естествени или изкуствени, постоянни или временни, статични или течащи, сладки, бракични или солени, включително територии с морска вода. Те са екосистеми, в които водата е основният фактор, от който зависят условията и живота на животни и растения.

Честването

Честването на Международният ден на влажните зони се координира от бюрото на Рамсарската конвенция (Конвенция за влажните зони с международно значение и по специално като местообитание на водолюбиви птици). През 2019 г темата на отбелязването на 2 февруари е "Влажни зони и климатични промени". Тя подчертава важната им роля като решение за превенция и адаптация на изменението на климата.

За последните 35 години честотата на природните бедствия е нараснала над 2 пъти, като 90% от бедствията са свързани с водата. Предвижданията са за още по-екстремни метеорологични условия. Влажните зони играят значителна роля в стабилизирането на емисиите на парникови газове и смекчаване на последиците от изменението на климата - те са буфер за крайбрежните райони срещу екстремни климатични явления. Солените блата, мангровите гори, "подводните ливади" с морска трева и кораловите рифове действат като естествени ограничители - те намаляват интензивността на вълни, бури, цунами, като предпазват 60% от населението в тези райони от разрушителната сила на бедствието.

Вътрешни влажни зони, като например равнинни водни площи, реки, езера и блата, абсорбират и съхраняват излишъка от валежи и намаляват наводненията. По време на сухи сезони в топли и сухи климатични условия, влажни зони освобождават съхраняваната вода, забавяйки засушаването и минимизиране на недостига на вода.

В България

В списъка на Конвенцията за влажните зони с международно значение (Рамсарските места) България е представена с 11 влажни зони с обща площ 49 912,43 хектара, което е 0,45% от територията на страната. Това са "Атанасовско езеро", "Комплекс Беленски острови", "Дуранкулашко езеро", "Остров Ибиша", "Шабленско езеро", "Местността Пода", "Поморийско езеро", "Комплекс Ропотамо", "Езеро Сребърна", "Езеро Вая" и "Карстов комплекс Драгоманско блато".