Повече вода в сиренето. Какви храни ядат българите?

/КРОСС/ Сирене с над 65% съдържание на вода и търговски надценки, достигащи близо 140%. Какво всъщност купуваме от магазините и кой печели най-много от цената, която плащаме? Темата коментираха в студиото на БТВ „Тази сутрин" председателят на Асоциацията на млекопреработвателите и на Националния съюз на говедовъдите Димитър Зоров и Богомил Николов от асоциация „Активни потребители".

Според тях проблемът не е само във високите цени, но и в качеството на продуктите, които достигат до трапезата ни.

Проверка на „Активни потребители" на продукти от инициативата „Кошница с грижа" е установила сирене с необичайно високо водно съдържание.

Още в първата седмица видяхме цени, които бяха съмнително ниски. Казахме си, че това не може да бъде, и взехме проби. Оказа се, че ниската цена е за сметка на водата, обясни Богомил Николов. По думите му един от начините за увеличаване на водното съдържание е съкращаването на периода на зреене.

Ако по технология сиренето трябва да зрее 45 дни, вие на седмия ден го изкарвате на пазара. То още не се е освободило от излишната вода, посочи той.

Димитър Зоров обясни, че според стандартите, на които се позовава, нормалното водно съдържание на бялото саламурено сирене е около 54%. Когато имате 70% вода, сравнението на цените е изключително некоректно, заяви той.

Според Зоров подобни продукти не осигуряват същата хранителна стойност като правилно произведеното и узряло сирене.

Димитър Зоров посочи, че една от основните причини за влошеното качество е натискът върху производителите да предлагат все по-ниски доставни цени.

Една от основните причини е притискането на производителя за по-ниски цени, а същевременно надценките растат, заяви той.

По думите му при някои млечни продукти надценките в България достигат между 80% и 140%, докато в други европейски държави са значително по-ниски.

В Европа чуваме за надценки от 25-30%. В България - 100-140%. Какво правим ние? Убиваме потребителя, коментира Зоров.

Той твърди, че натискът за ниски доставни цени може да стимулира производството на продукти, които изглеждат като сирене, но не отговарят на очакваното качество.

Според него проблемът засяга и коректните български производители, които трудно се конкурират с по-евтини продукти с различен състав.

Димитър Зоров настоя за въвеждане на таван на търговските надценки при търговците на дребно и посредниците на едро. Той даде за пример Гърция, където според него се прилагат мерки за ограничаване на надценките върху определени стоки.

Това не е свободна пазарна конкуренция, когато контролираш над 80% от търговията, особено в големите градове, заяви Зоров.

Богомил Николов обаче подчерта, че проблемът е по-сложен и не може да се сведе единствено до отношенията между производители и търговски вериги. Според него е необходимо да се развиват алтернативни канали за продажба, включително фермерски пазари и директна търговия между производители и потребители.

Колкото повече отиваме към един доминиращ вид търговия, толкова по-лошо. Трябва да насърчим и другите форми, за да има повече конкуренция, посочи Николов.

Той даде пример с фермерските пазари в Гърция, където потребителите могат да купуват директно от производителите.

Според Богомил Николов проблемите в сектора са резултат и от дългогодишни политики, включително начина на субсидиране на земеделските производители.

Производството на мляко пада устойчиво от десетилетия. Пада производството на зеленчуци, пада производството на плодове, коментира той.