Св. Анастасий Синаит, игумен на Синайската планина

В памет на преподобния наш отец Анастасий, игумен на Синайската планина

Свети Анастасий бил възпитан в голямо благочестие още от ранната си младост, което е видно от следните думи, казани от самия него:

- Които са видели Христа в плът, са Го смятали за пророк; ние, макар с телесните си очи да не сме Го виждали, въпреки това от най-млада възраст, още младенци и момчета, винаги сме Го признавали за Бог, всесилен Владика, Създател на времената, и сме се научили да Го изповядваме като сияние на Отеческата Слава. А пък Неговото Свето Евангелие изслушваме с такава любов, сякаш виждаме пред себе си Самия Христос, Който се обръща към нас. А когато приемаме непорочната перла на Неговото пречисто Тяло, вярваме, че приемаме Самия Христос. А когато виждаме на иконата само Неговото изображение, покланяме се, припадаме и Го почитаме, сякаш виждаме Самия Него, Който се взира към нас от небесата.

От тези слова на преподобния Анастасий ясно се вижда, че той от самото си детство е бил научен да познава Христа, истинския Бог, да вярва в Него, да се бои от него с нелицемерен страх, от цяло сърце да Го обича и да Го почита с подобаващото му се поклонение.

Манастирът св. Катерина в Египет, снимка от "птичи поглед". Източник:touregypt.net. Като достигнал пълнолетие, свети Анастасий оставил света, и като взел според Евангелската заповед кръста си, самоотвержено последвал след Христа. Като се отдалечил в манастир, тук Анастасий приел монашество. Но като искал да достигне колкото е възможно по-висши подвизи в добродетелта и като се стремял да подражава на съвършените в добродетелите мъже, свети Анастасий се отправил към Йерусалим и се заселил на Синайската планина, където се подвизавал заедно с мнозина свети мъже, преуспяващи в подвизите на монашеското житие.

По това време игумен на Синайската планина бил преподобният Йоан Лествичник. Заради смиреномъдрието си той получил от Бога дарът на духовното разсъждение и премъдрост. Той съставил много душеполезни беседи, написал житията на някои свети отци и се удостоил да получи презвитерски сан.

След свети Йоан Лествичник и неговия брат Георги игумен на Синайската планина станал Анастасий. Там той се потрудил много за изобличаването на еретиците, които се наричали акефали, написал много против тях и като се състезавал с тях, ги изобличавал и посрамвал.

Ереста на акефалите се зародила в Александрия по време на управлението на император ЗенонРечник; нейни основатели били хора враждебни и противници на Четвъртия вселенски събор на светите отци, проведен в Халкидон. По времето, когато тази ерес се зараждала в Александрия, лъжепатриарх бил еретикът Петър, с прозвището Могос. Към тази ерес на акефалите впоследствие се присъединил и Севир, който получил прозвището "Безглавият", заради принадлежността му към ереста на безглавите; това е същият онзи Севир, който през управлението на император Анастасий завладял престола на Александрийската патриаршия.

Свети Анастасий поразявал всички тези еретици, като се борел с тях не само на Синайската планина, но обхождал Сирия, Арабия и Египет, като навсякъде изкоренявал и прогонвал тази ерес и утвърждавал Христовата Църква. Така като послужил много на Бога, преподобният отишъл при Господа в дълбока старост. Неговата кончина била при царуването на император Ираклий.

Трябва да отбележим, че има двама отци Анастасий с едно и също прозвище - "Синаит". Първият, по-стар на години, и със сан антиохийски патриарх, който невинен претърпял изгнание от император Иустин, а вторият, сега споменаваният, който е живял малко по-късно от него и е бил игумен на Синайската планина.

Анастасий Синаит

Синайската планина, икона от 17 в. от остров Крит. Анастасий Синаит (ум. ок. 700 г.) - преподобен, подвижник, борец срещу ересите, екзегет.

За живота му са запазени малко сведения. Роден е по всяка вероятност в Палестина или Сирия в началото на VII в. и е запознат с гръцката култура (в произведенията му се забелязва влияние на Аристотел).

На младини, след като посещава светите места в Йерусалим, се оттегля в планината Синай, където се присъединява към монашеското братство, ръководено от Йоан Лествичник. По-късно става игумен на манастира и се прославя със своите подвизи.

Тъй като църквата, особено на Изток, е разтърсвана по това време от многобройни ереси, преди всичко от монофизитството, Анастасий напуска няколко пъти манастира, за да участва в борбите за Православието.

Умира на преклонна възраст. Паметта му Православната църква чества на 20 април.

Произведенията на Анастасий са събрани в Migne PG, t. 89, но техни критични издания не съществуват. Малко е превеждан и на руски език.

В съчинението си "Пътеводител", засягайки въпроса за целостта на свещения текст, Анастасий изразява увереността си, че Бог не може да е допуснал същественото му преиначаване. Същевременно той отбелязва и някои неточности в Писанието, по-специално позоваването на пророк Йеремия, докато става въпрос за цитат от пророк Захария (вж. Мат. 27:8-10, Зах. 11:12). При Йеремия, пише той, "не намерих тридесет сребърника цена за Христос, нито плащане за нивата на грънчаря" ("Пътеводител", XXIII).

В съчинението "Отговори на въпросите" Анастасий разрешава редица недоумения, свързани с Писанието.

В дванадесетте книги на "Анагогично съзерцание на Шестоднева" ("Anagogicarum contemplationum in Hexameron") са събрани немалко изказвания на древни писатели и "доста размишления, питателни за ума и сърцето" (архиеп. Филарет Гумилевски).