Премиерата на „Две" - в памет на Елисавета Багряна и Дора Габе

/КРОСС/ Премиерата на „Две" от Таня Шахова Народният театър "Иван Вазов" посвещава на 120-годишнината от рождението на Елисавета Багряна и на 125-годишнината от рождението на Дора Габе.

На 15 и 29 декември от 19:30 на Сцена на ІV етаж на Народния театър ще се играе постановката на Юрий Дачев. В ролите на Елисавета Багряна и Дора Габе ще видим актрисите Мария Каварджикова и Бойка Велкова, а в ролята на безмълвната Жена от Дома на Съюза на писатели в Хисаря, където се се срещат и протичат разговорите между двете най-големи български поетеси - Ева Тепавичарова. Сценографията и костюмите са на Радина Близнакова, а музиката - на Асен Аврамов. В отделните сцени са използвани архивни записи от БНР, БНТ и песента „Унес" по текст на Елисавета Багряна, музика Тончо Русев, изпълнение на Богдана Карадочева.

За постановката Юрий Дачев казва: Има личности, които, благодарение на страхопочитанието на пишещите, се превръщат в легенди с втвърдена политура. „Две" не е текст с такива намерения и за мен това е ценно негово качество. Смешно е човек, който се занимава с театър, да вярва, че може да постигне цялата истина за хора, които ги няма, при това толкова многолики като Елисавета Багряна и Дора Габе. Сцената не е място за спиритически сеанси, нейните възкресения са други. Чрез игра и приемане на човешките несъвършенства като приближаване към света на големите. Какво се случва с човека, когато усети, че неговото време се оттегля назад? В какво се вкопчва и как противостои на зимата, която пропълзява в едно хисарско лято? С тези въпроси влязох в обезлюделия дом на Съюза на писателите в Хисаря. Навсякъде имаше шапки и книги...

Безброй са спомените за срещите и разговорите на хората с двете „връстници на всички поколения". Защо всеки, доближил се до тях, помни и разказва за тези срещи? Защо никой не остава безразличен? Лично за мен отговорът е: „Някога" и „Вечната и святата". Заради „Някога" тръгнах на това пътешествие, опитвайки да се докосна до един свят, който просто не желая да напускам. Благодаря на Блага Димитрова и Йордан Василев, Снежина Кралева, Стефан Цанев, Любен Дилов, Иван Сарандев, Любен Георгиев и Антоанета Дончева, признава Таня Шахова. Тя е завършила ВИТИЗ в класа на проф. Люцканов и Маргарита Младенова. С основаването на „Сфумато" става член на състава му, където играе до 2000 г. В „Сфумато" Любомир Младенов и Владимир Пенев поставят първата й пиеса „Амант" по текстове на Цветаева, Ахматова и Манделщам. Автор е на документалните пиеси „Задушници", „Денят, който промени живота ми", „Двайсет години по-късно"," Евгени и Жулиета" , на сценариите за документалните филми „Каре", „А бяхме рицари", „Любовта е..."