Книгата „Свети вълк“ на Елена Алексиева стана роман на годината

/КРОСС/ Романът на Елена Алексиева "Свети Вълк" получи голямата награда в конкурса за Националната литературна награда за български роман на годината "13 века България" - 2019 г. Отличието връчи министърът на културата Боил Банов на официална церемония в Литературен клуб „Перото". Писателката получи художествен диплом и парична премия в размер на 11 000 лева.Отличието се връчва от Националния дарителски фонд "13 века България" и през годините се утвърди като едно от най-важните за съвременната българска литература.

Майсторски разказани истории от миналото, но герои, които ще ни накарат да се замислим как живеем днес. Сред тях журито с председател Амелия Личева номинира финалистите, а министърът на културата обяви решението.

Безкрайно благодаря на авторитетното жури за това, че оцени моя роман. Но преди всичко благодаря на читателите и на издателство „Факел експрес". Благодаря на Фонда, на издателството и на читателите, че ни помагат да скъсаме с една мрачна, ако и наша си, идентичност и да продължим към бъдещето. Благодаря на всички ви за вашата подкрепа, за честното българско изкуство и честната литература, сподели Елена Алексиева.

Останалите номинирани от Националния дарителски фонд "13 века България" за наградата романи са: "Тяло под роклята" с автор Галин Никифоров; "Остайница" на Рене Карабаш; "Ръкавици за студената война" на Румяна Захариева; "Когато капят кестените" с автор Стефан Коспартов; "Животът няма втора половина", с автор Христо Карастоянов.

Журито беше в състав Амелия Личева - председател, Владимир Зарев, Пламен Дойнов, Марин Бодаков, Светлозар Желев.

"В това време странникът седеше под навеса на една автобусна спирка, на която случайно се беше натъкнал, и чакаше да му мине. На него и най-дребното добро, което някой някога му беше сторил, му тежеше. Той не умееше да дължи никому, защото нямаше с какво да се издължи. Затова от ситостта и топлината се чувстваше несвестен и не понечи да се отърве от тях незабавно, само защото знаеше, че няма дълго да продължат. Забелязал беше, че нищо хубаво на тоя свят не продължава дълго, поради което и предпочиташе да преболедува за кратко щастието, вместо да бяга от него".