90% от физиците, завършили образованието си у нас, напускат България

/КРОСС/Тенденцията при нашите студенти, които завършват е, че повечето от тях заминават на работа зад граница. Има много дестинации за тях - САЩ, Канада, Китай, Русия, различни страни в Западна Европа. Но напоследък като че ли нараства числото и на онези от тях, които предпочитат да останат в България, коментира пред БГНЕС доц. Димитър Младенов, преподавател във Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

Ето, например, повечето от моите докторанти искат да си останат тук - може и да заминат за месеци по проекти, но ще се върнат, за да изградят своята кариера тук. Не се съмнявам в искреността им, но ще наблюдавам как ще се развият нещата при тях на практика.

Но... засега повечето заминават. Бих препоръчал на анализаторите, които много обичат тази тема, да направят едно дълбочинно изследване кой от образованите ни млади хора, защо и в каква посока напуска България, за да търси професионална реализация. Досега не съм намерил точна статистика по въпроса. Това може да се прави като база данни по факултети и по университети. Разбира се, че всеки е свободен да пътува и да се реализира където поиска, свят широк, но не е сериозно да няма такива данни, макар и не прецизни. Все пак, нека да видим такава графика, пък тогава да говорим свободно.

За физиците една от предпочитаните страни за работа е Германия. Докторантите ни там получават между 1000-1500 евро, които не се облагат с данъци, а след като завършат - между 2000-2500 евро и нагоре, в зависимост от позицията, която заемат, но тогава и данъците са повече, към 40% от възнаграждението. Въпреки това на един млад човек му остава достатъчно, за да живее нормално и да си позволи да създаде семейство.

У нас млад човек, завършил физика, ако не е от София и плаща квартира, не виждам как може да живее достойно със заплата от около 500 лв., която ще получава като асистент или научен работник в БАН . Такива хора почти нямат друг избор, освен да заминат навън.

Наистина най-сериозният мотив за бъдещите емигранти е икономическият.

От друга страна сме страна от ЕС, искаме да имаме научни постижения като при другите, но доходите ни са несъразмерно ниски. В нашата катедра "Теоретична физика" преподавателите са с изключителни постижения, често са гости - лектори в най-реномираните чужди университети, а и трудовете, които пишат получават високи оценки. Не че не работим у нас въпреки всичко - по брой научни публикации в елитни чужди списания сме на световно ниво, примерно, но е смешно и жалко, а и унизително, ако видите какво е оборудването на лабораториите ни, учебните зали, финансирането... Явно приоритетите на държавата са в други сфери - като гледам развлекателните жанрове преживяват поредния си разцвет.

Има един филм - "Снайпер" с Том Беринджър и напоследък ми се случва да цитирам често една реплика от него. Седят си героите в джунглата и по-младият се оплаква, понеже мисията им е тежка - само двамата трябва да се справят и да ликвидират наркобос. "Ами то не човек избира работата, а работата избира човека", отговаря му по-възрастният.

Така е и тук - учените, останали в България са до известна степен аскети, а и много от тях работят на принципа "изкуство за изкуството". Правят го, защото им харесва, всеки със своя личен мотив, но като не виждаш подкрепа започваш сам да я търсиш. Всеки се старае да работи и по проекти.

Нашият университет е държавен, но в България е пълно с частни университети, които също разчитат финансово на държавата. Това на мен не ми е ясно - не разбирам тази държавна поддръжка за частното предприемачество, не звучи никак пазарно. Макар че самите хора в тези частни учебни заведения са насочени доста пазарно, дори - крайно пазарно.

Ако погледнем компетенциите на нашите завършили студенти, ще кажа, че те са широкоспектърни. При нас освен специфични знания, те се научават и да учат, да се преквалифицират. Много от възпитаниците ни се включиха доста успешно в IT бизнеса и то във водещите компании у нас, в сферата на комуникационните технологии - също, част от тях са в АЕЦ "Козлодуй", други - в банките. Физиката не ги ограничава, реализацията им може да бъде в доста широки граници, но в сфери, където се искат специфични умения и дисциплина на ума. Физиката дава такъв добър баланс, който позволява на един инициативен млад човек да има успех и в други области.

Питате дали наши млади кадри не биха отишли да работят за енергийната ядрена програма на Турция, която ще се развива. Разбира се, ако им предложат добри условия, ще го направят.

От най-добрите ни студенти, които са получили знанията си при нас, заминават често 90% навън. За много от тях заплащането е първостепенна цел, изборът им е напълно прагматичен. Връщат се единици в родината си.

Ние живеем на планетата Земя и тук има какво ли не - природа, ресурси, тотално разнообразие, но кое е най-ценното? Отговорът е банален, но честен - най-голямото богатство на една страна са хората, които живеят в нея.

Представете си един прекрасен град, с чудни къщи и красиви гледки, но пуст, обезлюден. Нашето най-голямо богатство са младите хора и те, ако напускат и нашето бъдеще се предопределя в негативна посока. Те трябва да останат тук, в България, но не по принуда, а чрез съзнателен избор. Ако изпълним това, едва тогава можем да кажем, че имаме държава