- 03 Май 2024 |
- USD / BGN 1.8282
- GBP / BGN 2.2865
- CHF / BGN 2.0041
- Радиация: София 0.11 (µSv/h)
- Времето: София 12°C
Сълзи и аплодисменти за Стефан Данаилов
28 Ноември 2019 | 10:52
/КРОСС/ Сълзи, аплодисменти и спомени за цял живот. Така България изпраща големия актьор Стефан Данаилов. Любимият на поколения българи артист ни напусна след дълго боледуване.
За историята на едно 40-годишно приятелство на сцената и в живота със Стефан Данаилов разказа в студиото на „Тази сутрин" директорът на Народния театър „Иван Вазов" Мариус Донкин. Той сподели, че има незаменими хора и великият актьор е един от тях. Нашето приятелство се разви много особено, не пламна изведнъж. Имаше години, в които ние се разминавахме в театъра - той беше партиен секретар, но никога не съм чул укор от него, нито някаква ирония. Човек, който обичаше и уважаваше всички - сърцето и портфейлът му бяха отворени за всички, каза още Донкин.
Директорът на Народния театър сподели за едно творческо преживяване с Данаилов, което описва взаимоотношенията им. Имаше една пиеса, която ние играехме само двамата, казваше се „Енигматични вариации", това беше момент, в който той преживяваше депресия заради отношението на хората към него, периодът, в който го обиждаха. Затваряйки се вкъщи, той успя да прости на тези хора. Занесох му пиесата и казах: „Прочети я и виж какво мислиш". На другия ден той ми отговори, че му е харесала, но хората няма да ни разберат - изиграхме тази пиеса над 100 пъти, посочи Донкин. По думите му между тях винаги е имало честност и отдаденост. От Данаилов е научил, че хората трябва да бъдат заедно, да се обичат и да се уважават. Донкин заяви, че Ламбо е един от малкото хора, които не са се променили, въпреки славата и политическата обвързаност. Той беше достоен, имаше вярата и силата в убежденията си. Това, което мислеше - той го правеше. Интуитивно, хората разбираха това и продължиха да го обичат. Той беше човек, който се грижеше за учениците си, след като излязат от Академията, допълни артистът.
Донкин посочи, че ясно си спомня последния разговор с Данаилов - описа го като безмълвен. Беше в болницата, хванах го за ръката, помилвах го, а той само се обърна, погледна ме и ме стисна. Това е повече, отколкото да си говорим. Аз знам, че ще продължа да си говоря с него, знам, че ще ме съветва, знам, че ще ми помага - просто няма да го виждам, сподели още директорът на Народния театър.