Големият Стефан Данаилов на 75: Имам още какво да свърша

/КРОСС/ Стефан Данаилов - един от най-популярните и обичани български актьори днес, на 9 декември, чества своята 75-годишнина.

Той има над 150 роли в киното, театъра и телевизията, а тази вечер специално за него ще има празнична програма изненада Народния театър „Иван Вазов".

Очаква се да присъстват много от екранните и сценични партньори на актьора, както и студенти от всички випуски на проф. Данаилов в НАТФИЗ.

От 19:30 ч. официално ще бъде представена автобиографичната книга на Стефан Данаилов, написана в съавторство с журналиста и продуцента Георги Тошев, на базата на много интервюта, спомени и снимки - от детството до днешни дни.

В „Романът на моя живот" има всичко - и смешни случки от детски пакости, и любовни истории, и разкази от снимачните площадки, и неизвестни досега подробности за политическите битки на Стефан Данаилов, отбелязват издателите. На 27 години той става най-известният човек в България покрай сериала "На всеки километър", така че в книгата става дума и за тежестта на славата. Специално място е отделено на партньорките му в киното, сред които са Катя Паскалева, Невена Коканова, Доротея Тончева, Виолета Гиндева, Боряна Пунчева, Аня Пенчева и много други.

Честването на юбилея вече започна с изложбата "Непознатите портрети на Стефан Данаилов" в градинката пред Народния театър. Фотоси на 32 пана припомнят участието на Стефан Данаилов в някои от най-емблематичните филми на българското кино като „Следите остават", „Инспекторът и нощта", „Морето", „Понеделник сутрин", „Князът", „Черните ангели", „Топло", „Иван Кондарев", „Юлия Вревска", „Търновската царица", „Дами канят", сериалите „На всеки километър", „Фамилията".

Той даде и интервю пред БНТ по повод юбилея си. Ето част от него:

- Описвате порастването като приключение, киното като любовница, а студентите като вдъхновение. С какво тогава ще сравните живота?

- Животът? Като водопад, който изтича. Хайде да си представим Ниагарския водопад, от който толкова много вода изтича, изтича... ей така изтича и нашият живот. Обаче тая вода дава енергия, дава живот. Така че в живота на човека, ако е дал нещо на обществото, на близки, на приятели, е свършил някаква работа. Аз мисля, че съм свършил някаква работа и имам още какво да върша.

- Как съхранихте човечността в себе си?

- Тя не се съхранява. Ти или я носиш в себе си, или не я носиш! Но едва ли само човечността. Въпросът е, че аз не мисля лошо на човека преди да се срещна с него и след като си отида от него и съм огорчен, аз не нося лошо отношение със себе си. И мисля, че това е най-доброто, което ми се е случвало.

- А колко жени са чували: ти знаеш ли, че имаш страшни очи и зад кадър?

- Никога не съм им казвал. Тая фраза само там се употребява, защото то ще е нелепо. Представяш ли си сега да застана и да ти кажа: моето момиче, имаш страшни очи! Кога ще ме възприемеш сериозно? Никога! Така че това си остана една фраза от филма, но никога не съм я употребявал в моя личен живот, никога!

- Какво Ви изненадва на 75?

- Е какво да ме изненада на тия години?! Нищо не може да ме изненада! Важното е, че акълът ми сече и мога да разделям доброто от лошото и да преценя общо взето кой ме лъже и кой ми казва истината.