Тероризъм с лозунги не се бори

/КРОСС/ И пак "Не ни е страх!"

И пак: "Ние сме по-силни!"
„Аз съм...този път „Барселона", „Хелзинки".

И имитация на прегръдки на солидарност с доближаване на главите, симулирайки целувка, но така че да не бъде нарушено личното пространство, както го изискват директивите на Европейския съюз и задължителното ритуално енергично търкане на гърбовете.

Обичайните бдения на местопроизшествието със свещопалене и трупане на камари цветя.

Съболезнованията на колегите президенти, премиери, парламентарни шефове, „дълбоко потресени от недопустимото посегателство срещу човешкия живот" - както оригиналничи Главчев. Дори Камата изневерява на нестандартния си стил и го кара по шаблона:"По-силни сме от терористите!"

Авторите на „недопустимите посегателства" си посипват главите с пепел, препасват ножа, пищова, експлозивите и, водени от величието на Аллаха, тръгват към следващия обект. Имало го е и преди, но тогава беше извънредно произшествие, а сега рутина. Единственото неизвестно е къде ще гръмне следващия път, по коя най-оживена улица ще закриволичи камионът терминатор. Онзи ден Ница, вчера Барцелона, да се готви...де някой да можеше да каже кой е следващият.

Още преди 2 месеца ЦРУ предупредило службите в Каталуня за подготвян атентат и дори съвсем конкретно информирало испанските колеги, че една от възможните цели е ул."Рамбла", където именно се разигра кървавият екшън. „Да си гледат техните проблеми тия от ЦРУ, тях Тръмп скоро ще ги закрие". В Туитър Ислямска държава съвсем честно информира:"Ние ще осъществим джихад в Испания и ще си върнем нашата земя. Атаката в Андалусия е неизбежна. Това е волята на Аллах".

„Нашата земя" - що за абсурд! Не чак толкова голям, особено ако е удобен за каузата на джихадистите. Арабите покоряват Иберийския полуостров в 711 г, маврите наричат завоюваната територия Ал Андалус и я владеят почти девет века - до 1492 г. Ами дошло ред Аллах да си потърси вересиите.

Тогава, в Осми век, са стъпили на Иберийския полуостров като завоеватели, сега в 21 век вилнеят из Европа като поканени. Госпожа Меркел разтвори любвеобилна прегръдка, брюкселските чиновници формулираха правилата на политкоректното отношение към тях, разни хелзинкски и други правозащитници следят някой да не погледне накриво скъпите гости.

Впрочем гостоприемството не почва от Меркел, да бъдем справедливи. Между 1988 и 1993 г ми се налагаше всяка година в края на август да пътувам през Югославия и Унгария към Централна Европа. Не успях нито веднъж да измина хилядата километра до Прага за един ден, не само поради качеството на шосетата. Върволицата старички автомобили с многобройна челяд вътре, изкарали почивката в родината Турция, се връщаше на работа в Европа. „Поканени" там за да икономисват работодателите от фонд „Работна заплата". Тук споменавам личните си впечатления от керваните гастарбайтери, на които съм бил свидетел. Но по същите, главно икономически причини, в Западна Европа намериха своя нова родина милиони родени в Северна Африка и техните потомци впоследствие. Така се оформяха гетата, мюзеините гъгнеха от минаретата - каква екзотика в центъра на Европа, а?

Гетата днес са автономни зони, и дори да не е така рисковано да влезеш в тях като във „Факултето" и „Столипиново" си е все пак авантюра, неизключваща неприятни преживявания. Първооснователите, гастарбайтерите отпреди три-четири десетилетия, все пак по-скоро се приспособяваха към реда,закона, правилата на живот на приемащата страна. Върху техните потомци сега оказват влияние много фактори, които променят картината: физическото присъствие на едноверци от бежанската вълна, заляла Европа; мизерното съществуване в гетото, сравнено с охолството в съседния квартал и проговаря „вековната злоба на роба" както гениално го е написал Гео; съществуването и активността ислямистките движения, като се почне от „Ал Кайда", „Ан Нусра" и се стигне до Ислямска държава - ДАЕШ.

В техните редици се включват второто и следващите поколения, родени в Европа и израснали в гетатата. Те са идеален обект за въздействие, приемат ислямистката идеология, включват се във фронтовете в Близкия изток /над 20 000 от десетки страни/, а част от тях се връщат после в Европа - обучени да боравят с оръжието, с бойна закалка и идеологическа мотивация. По правило кръвопролитните атентати, включително последният в Барцелона, са актове именно на родени в Европа потомци на преселници от Магреба.

А ние - „не се страхуваме", „по-силни сме от вас", трупаме камари цветя на лобното място, пишем си съболезнователни послания. Да не би да е нещо по-нешаблонно от „Вечна дружба!" или „С БКП напред!". Е, сега не се целуваме по Брежневски уста в уста , а си търкаме ритуално гърбовете в знак на съпричастие.

Много идеи се развиха, много форуми се свикаха и приказки се изприказваха в търсене на отговор „Какво да се прави". Задал го е още Ленин, по друг повод. Вече почти десетилетие резултат няма. Защото все гледаме да не се нарушат някакси общочовешките ценности, да не изневерим на мултиглобализма, да не ни обвинят в нетолерантност, да не разсърдим някое НПО.

Сигурно ще се стори абсурдно, особено на хора, които помнят автора като убеден защитник на палестинската кауза и критик на ционизма. Вече седем десетилетия Държавата Израел съществува във враждебно обкръжение, което е далече по-неблагоприятно от условията в Европа и проблемите, пред които е изправена през последните години. Значи Държавата Израел е намерила ключа за максимално гарантиране на сигурността на своите граждани. Ами уважаеми и не дотам политици и държавници, ръководители на съответни министерства и организации, вижте там, на стаж в Израел ли ще идете, израелски инструктори ли ще поканите. Може пък да помогне, повече от заклинанията „Не ни е страх" и „Ние сме по-силни от терористите". И да не обръщаме голямо внимание на правозащитниците като ревнат срещу неприемливостта на колективните наказания, примерно.

Автор: Канстантин Иванов