Анелия Клисарова: Правим "Тойфел" за българския език

/КРОСС/Тест за владеене на българския език с международна валидност се разработва в МОН по подобие на тестовете за английски "Тойфел" и на сертификатите за владеене на немски, френски, испански и пр. Това съобщи министър Анелия Клисарова по време на конференция във Виена на учителите от българските съботно-неделни училища в Европа и САЩ. Тестовете трябва да бъдат съвместими с т.нар. Европейска езикова рамка, в която досега българският език не участва.

Общата европейска референтна рамка за езиците е развита от Съвета на Европа и съдържа три нива на владеене на език - А, В и С, разделени на 6 степени. Чрез нея се признава ниво на знание по езика, необходимо на кандидатите за училища, вузове или професии в различните държави. В МОН вече се подготвят тестовете за нива А1 и В1. Езиковата рамка посочва не колко години се е обучавал човек, а какво ниво на езика владее, уточни проф. Клисарова. Според нея българският е европейски език и трябва да се признава. Наличието на сертификат за владеене не български език ще улесни до голяма степен и записването в българско училище на деца, които са учили езика по съботно-неделни програми в чужбина и при завръщането си искат да продължат да учат у нас или да държат държавна матура.
Държавите имат центрове, в които можеш да се явиш и да ти признаят ниво на немски, френски, испански, докато ние нямаме такива за признаване на българския език, каза за ДУМА проф. Клисарова. По думите й, изработването на такива тестове с нормативи, които трябва да се покриват за определено ниво на владеене на езика, може да стане скоро и те да бъдат предложени за признаване в Европа. Ще бъде регламентирано и къде да се полагат изпитите, това може да са факултетите по славистика например, каза още министърът. Въпрос на държавна ангажираност, регулираност и контрол, категорична е проф. Клисарова.
Участващите във форума педагози съобщиха, че в училищата на много държави се дава възможност за изучаване на българския език - като майчин или като избираем. Те поискаха държавата ни да предприеме стъпки българският да влезе сред предметите, по които се държи матура в европейските страни. Такава възможност вече е постигната за езици като унгарския и гръцкия. В момента в Ирландия вече има възможност българският да бъде признат вместо ирландския като втори език след английския, уточни Клисарова. И в Белгия също нашият език може да се учи като втори вместо фламандски.
Министърът съобщи още, че българските училища зад граница ще бъдат включени в новия училищен закон. В него ще се регламентира и начинът за финансирането им чрез единен разходен стандарт за издръжка и брой ученици, както това е за училищата в България. Би трябвало и учителите в тях да бъдат включени в нашите програми за квалификация, каза проф Клисарова. Трябва да облечем тези училища в законова рамка, защото това са средища за запазване на българската идентичност, добави тя. Наталия Михалевска, началник отдел в МОН, обясни, че сега нашите 179 съботно-неделни училища в чужбина се финансират с проекти по програмата "Български език и култура зад граница" с бюджет 1,1 млн. лв., или ако покриват определени критерии - чрез постановление всяка година по списък, утвърден в МОН. Нормативът е 20 000 лв. на училище. Добре е да вървим към окрупняване и ограничаване на създаването на нови училища в селища, където вече има добре работещи български училища, за да не се открива училище във всяко мазе заради тези пари, уточни Михалевска, пише "Дума".