Светлозар Игов: Литературните издания са монополизирани от две фамилии - Зареви и Левчеви

/КРОСС/Институтът за литература пак се самоуби. Макар че институтът е отдавна жив мъртвец, пише knigi-news.com.

Представянето на „двутомният юбилеен сборник "Пространствата на словото", посветен на 65-годишнината от рождението на проф. дфн Светлозар Игов - литературен критик и историк, поет, прозаик, есеист, автор на фрагменти и афоризми, преводач, редактор и университетски преподавател, мащабна творческа личност с оригинални приноси в изследването на българската класическа и съвременна литература." се превърна в скандал, познат от романите на Достоевски.

След скучно говорене на чиновничка от Литературния институт, съвсем неочаквано вместо похвални слова от Клео Протохристова и Александър Йорданов, думата поиска Светлозар Игов.

Последваха твърдения, които нито едно литературно издание у нас не би публикувало.

Ето част от тях:

„Литературните издания са монополизирани от две фамилии - Зареви и Левчеви."

След като формулира положението, че преживяваме в състояние на „унищожена периодика", Игов хвърли вината върху тази „шайка", за която е прието да се мълчи.

Светлозар Игов разказа, че „на представянето на книгата на Пламен Дойнов думата му е била отказана". Става дума за едно от многобройните квазиизследвания на Пламен Дойнов за някакъв соцреализъм. Светлозар Игов определи писаното от Пламен Дойнов като „глупости", което е най-вярната оценка за вече безбройните творения на персоната.

После Светлозар Игов се опита да разбие натрапваните илюзии:

„Няма партии у нас, а има една малка криминална банда." 9 кой не би се съгласил с това негово твърдение?

„Беше създаден цял ченгеджийски университет, наречен Нов български университет." - кой не знае, че е точно така?

„Криминалните режими от социализма до днес не са идеологически, те са технологически." - друго твърдение на Игов.

Светлозар Игов припомни и друго - през 1968 г. е трябвало да замине на славистична конференция в Прага, ДС отказало да го пусне, а в замяна заминали две други персони - неговият студент Михаил Неделчев и Александър Ангелов.

Игов припомни че тези двамина се радват на блестящи кариери по-късно. Ще попитате случайно ли е това? Направете връзката. Няколко месеца по-късно Игов бил прогонен от асистентското място в СУ, което заемал.

Игов предупреди, че у нас днес интелектуалците и несъгласните ги убиват със „златна игла". Убитите със "златни игла" не бяха довлекли труповете си, уви...

Игов разказа и за чудовищната деятелност на Любомир Левчев в битката му с българските писатели.

Припомни и възторзите на Михаил Неделчев „ колко добра е Държавна сигурност" , "един професор, който дори не си е написал дисертацията и е нелигитимен професор в ченгеджийския университет".

Светлозар Игов вметна и такъв факт: „Имал съм контакт с Румяна Узунова, но се скарах и с нея, защото разбрах, че е служител на ДС, това не трябваше да го казвам..."
Посочи Румен Леонидов като изпълнител на мръсни поръчки.

После отказа да слуша хвалебствените слова на Клео Протохристова и на Александър Йорданов и си тръгна.

Неколцината в залата в Института за литература объркано се споглеждаха и бяха видимо смутени. Свикналите на наложените им раболепие и лицемерие индивиди бяха безспорно уплашени.

Нямаше го Михаил Неделчев, нямаше го Вихрен Чернокожев, нямаше го авторът на „миризмата на гаджето, което сере пред тебе", там бе само Николай Аретов, в семпло, цивилно облекло...

Видеото със скандала бе качено на профила на Института за литература във Фейсбук.