Кристофор Павлов: Забавянето на българската икономика ще е по-малко спрямо други страни от ЦИЕ

/КРОСС/ "Очакваме краткотрайна и плитка рецесия в сектора на промишлеността в България през следващата година, като не се предвижда тя да се пренесе върху потребителските разходи и сектора на домакинствата", това разкри Кристофор Павлов, главен икономист в УниКредит Булбанк, в предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.

Павлов припомни, че те съставляват около 70% от БВП в момента, докато експортно ориентираната част от икономиката - промишлеността и част от услугите, са 25-30% от икономиката.Той обясни, че съществува много страх и несигурност по отношение на близката перспектива за световната икономика. 

"Увеличават се прогнозите за забавяне на растежа ѝ през следващата година. Нашият глобален сценарий също предвижда умерено забавяне на световната икономика, което ще настъпи най-вече по линия на развитите икономики. Очакваме краткотрайна и плитка рецесия в САЩ догодина и допълнително забавяне на растежа в еврозоната спрямо нивата, които се очертават през тази година от около 1,5%", посочи Кристофор Павлов.

"Външни фактори ще са отговорни за неблагоприятни ефекти върху българското стопанство. Това е в основата на нашия сценарий за забавяне на икономическия растеж в България от очаквани 3,5% за 2019 г. до 2,9% през 2020 г. Износът ще бъде основният канал на тези негативни ефекти".

Кристофор Павлов отбеляза, че българската икономика ще бъде засегната в много по-малка степен от други такива от Централна и Източна Европа, особено тези от Вишеградската четворка.

"Нашата икономика е много по-малко отворена от тези на повечето страни от Вишеградската четворка. Освен това е и в много по-малка степен интгегрирана спрямо германската икономика, за разлика от държави като Словакия и Чехия, например".

"Очаква се догодина Турция да излезе от рецесия и да отбележи темпове на растеж, макар и скромни. Така българската икономика ще получи някакъв стимул през външното търсене", подчерта гостът.

Главният икономист на УниКредит Булбанк изтъкна, че ако през 2008-2009 г. е имало смисъл от провеждане на предпазлива фискална политика за благоприятно въздействие върху оценката за риска и лихвите, то сега няма смисъл от това, тъй като лихвите в глобалната икономика вече са на много ниски нива.