Essential Killing (EFA ’11)

София /КРОСС/ Essential Killing е филм колкото военен, толкова и социално-битов; първичен, но и философски. Загатващ много и призоваващ към интерпретации. Vincent Gallo влиза в образа на предполагаем ислямски фундаменталист – погрешно възприеман като талибан – който след кървавата си среща с трима янки се превръща в обект на преследване от Американските войски.

Действието започва в пустинния и горещ арабски свят – Афганистан, Ирак или може би Пакистан, а по-натам се пренася някъде в предполагаема Средна Азия, може би дори в бивша СССР-република, където песъчинките са се превърнали в снежинки. Неслучайно казвам предполагаеми, защото филмът е лишен от всякаква конкретика и фактология – липсват имена, места, дати. Причини. Режисьорът и сценарист Jerzy Skolimowski запазва пълен неутралитет, неподдавайки се на анти-терористичните, нито на анти-американските настроения. Историята на главния герой виси във въздуха, като лентата проектира само един отрязък от негови преживявания. Той не бива съден за предишни страници от живота си – за него говорят настоящите му действия. Там нищо не е спестено, а съдник е зрителят.

Това обаче не е просто една лична история, а история за оцеляване: общовалидна и общочовешка, история за първичното във всеки от нас, за инстинктите и самосъхранението, за борбата за живот. Затова и колкото и обективен и безпристрастен да е погледът, то настроенията към проатагониста все пак се появяват – от симпатия в моментите, когато неволите му се стоварват една след друга, до отвращение, когато, готов на всичко за своето оцеляване, той действа почти животински и без сантименти. Докато животинското начало и първичност лесно може да се намери във всеки, именно тук идва и асоциацията с военнополитическите и ислямистки мотиви – правеща паралел между личната борба за оцеляване и тази в глобален план, намекваща, че нещата не са само черни или бели, а „виновните“ не винаги сами са избрали този път.

Лентата е заснета основно в Норвегия и Полша, където Skolimowski е снимал около дома си. Наред с човешката природа, цялостната такава в Essential Killing също е жестока и безскруполна, ала и примамващо красива. Бродейки из необятните гори и снежни полета, героят изпитва целия студ и болка не просто физически, но и психически. Попаднал на едно ново и непознато място, диаметрално различно от неговия роден свят, той е загубен не само буквално: той губи и себе си. Vincent Gallo е сравнително убедителен в ролята си, за което говори и наградата му от миналогодишния фестивал във Венеция. Безспорно персонажът е екзотичен и това създава предпоставки, но и пречки за доброто изпълнение. Американецът с италиански корени обаче е бил достатъчно отдаден и това личи в моментите, където той ходи бос в снега при температура от порядъка на -30 градуса, както и в притеснително натуралистичната сцена, за която изрично е настоявал да бъде използвана реална кърмачка.

Актьорът успява адекватно да изрази фазите, през които героят му последователно преминава, в това число уплаха и борбеност, объркване, тиха паника, отчаяние, а накрая и прекланяне на глава пред безсилието. И всичко това без нито една изречена от него дума. Също толкова тиха и едновременно казваща много с мълчанието си е Emmanuelle Seigner – съпругата на Polanski, която се появява за кратко в края. А той – точно както и обрисуващата го камера, на която от време на време ѝ бяга фокуса – е размит и отворен.

Автор: Никс, framespotting.net