Инджов: Новият изборен кодекс е нещо положително, само че прекалено много закъсня

/КРОСС/ Една година по-късно за съжаление може да се каже, че държавата направи твърде малко за ограничаване на мощта и своеволията на монополите, а можеше да направи повече, каза в интервю за ИА КРОСС политологът от Института за модерна политика и преподавател в Софийския университет д-р Иво Инджов. Държавата, в лицето на служебното правителство и това на БСП и ДПС, полага усилия за коригиране на някои от най-нелицеприятните практики на монополите, обаче цялостният модел не е променен, смята политологът една година след февруарските протести срещу монополите, които изкараха стотици хиляди хора по улиците на страната, последвани от оставка на кабинета „Борисов", назначаване на служебно правителство, а след това - управлението на сегашното. 

Инджов конкретизира: „ Не става ясно точно как се формират цените за ток, парно, за топла вода, за студена вода, не беше въведен толкова много искания граждански контрол и прозрачност при вземане на решения на монополите. Няма контрол в никакъв случай. Тук се пропускат своеволията на мобилните оператори, те си продължават; своеволия на кабелни оператори. Тоест няма воля за ефективен контрол върху икономически формирования, които са сложили ръка върху една голяма част от ресурсите на държавата."

Трансформацията на исканията на протеста, който през февруари започна като протест срещу монополите, но премина в политически - срещу статуквото. Това, според д-р Инджов, е нормално. Нямаше как да не се превърне в политически протест, защото в крайна сметка регулацията е една прозрачна политика, една отговорна политика на държавата спрямо монополите, каза той. Политологът обаче подчерта: „Проблемът е, че гражданите преди една година се организираха, защото бяха притиснати до стената, а пък след това техните механизми на самоорганизация по отношение на какъв тип антисоциални монополни искания не сработиха. Видяхме други протести".

Що се отнася до едно от най-сериозните и най-трайни искания на протестиращите през миналата година - това за нов Изборен кодекс и предложението за референдум на президента Росен Плевнелиев Иво Инджов коментира: „Новият изборен кодекс е нещо положително, само че прекалено много закъсня приемането му. Няколко месеца преди изборите да няма приет Изборен кодекс - това противоречи на европейските норми и на добрите практики. Що се отнася до идеите на президента - две от тях могат да бъдат дискутирани. Има много рационален елемент в тях - за мажоритарния избор, спорно е разбира се, но трябва да има дискусия, също така за електронното гласуване - рано или късно електронно гласуване ще има, въпросът е да се въведат контролни механизми, които да гарантират, че няма да има фалшификации. Що се отнася до задължителното гласуване - тук мисля, че е необходимо тълкувателно решение на Конституционния съд".
Според Инджов, ако президентът беше направил това искане за референдум есента, тогава той би го подкрепил. Но не и сега, няколко месеца преди изборите, тъй като: „Да вкарваш искане за референдум при положение, че не си бил вдъхновен и на първоначалния етап си се обявил против искането за референдум за АЕЦ „Белене" това ми се струва проява на двоен стандарт". В идеята за референдум политологът съзря опит да се регенерират политическите сили и електоралният потенциал, който водеше протестите.

Според д-р Иво Иднжов въпреки че избирателната активност на изборите за Европейски парламент ще бъде традиционно ниска, вотът все пак ще е тест за съотношението на силите в национален план.

Интервюто с д-р Иво Инджов може да прочетете тук.