Юрий Асланов: Дупката вляво ще зее дълго

/КРОСС/Социологът и член на Националния съвет на БСП Юрий Асланов в интервю за сп. "Тема"

- Господин Асланов, тези дни бяха цитирани социологически проучвания, че ноВата формация на Велизар Енчев вече привлича избиратели от БСП. Вашата агенция „Афис" разполага ли с подобни данни?

- Не, аз не коментирам чужди изследвания. А и не вярвам в това. Една от големите болести на българската политика е мисленето по аналогия. Това се случва и вляво, и вдясно. Вдясно се търсят етикети и образци на Запад и щом се намерят, веднага се обявяват за приложими тук. Щампата вляво пък е - щом в Гърция има „Сириза", значи и тук е възможна. Мисленето по аналогия е опасно, защото в различни условия и исторически традиции нещата се проявяват по различен начин.

Разбира се, всяка нова лява партия ще тегли избиратели от БСП, но не защото е със собствен потенциал, а просто защото БСП е в много тежка криза. Който и да се появи, разочарованието сред избирателите на БСП ще си казва думата.

- Има ли още накъде? Отливът на електорат от БСП не стигна ли вече дъното си?

- Няма дъно, пропадането може да е безкрайно. Състоянието на БСП в момента подсказва два варианта - или продължителна агония, или спиране на свободното падане, ако партията намери себе си или някаква привлекателна кауза, която да я свърже с бъдещето и да се върне на терен. Засега обаче се търсят по-скоро някакви хаотични решения, все още като че ли дискусиите нямат център и не може да уловят най-големия проблем на БСП - кризата на идентичността. Левите хора в България никак не са малко, те са над 2 милиона и половина души. Толкова се определят като леви по убеждения, но голямата част не припознават в БСП свой представител и говорител, заради което започнаха да се отделят някакви парчета от партията. За разлика от тенденцията в края на миналия век, всяка нова формация напоследък се обявява по-скоро за лява, отколкото за дясна, защото се води борба за наследството на БСП още преди тя, образно казано, да е умряла. Нещата все още зависят от БСП - дали ще намери сили и вътрешна енергия да оцелее. Трябва да си даваме сметката, че това е последната останала партия от бившия социалистически лагер. Ако изчезне, няма да е прецедент, защото навсякъде в посткомунистическите държави подобни партии прекратиха съществуването си. И ние може би трябва да сме горди, че сме последните. Все пак не ни забраниха, не ни изклаха, не ни лустрираха... В продължение на 25 години се приложи някаква тактика, която в известен смисъл беше успешна - доколкото партията оцеля, но големият проблем е, че не се внедри стратегия за развитие, не се намери кауза да се впише в модерността и в бъдещето, в новите поколения. Като членска маса БСП е на една достопочтена средна възраст от 64 години, а на последните избори се видя, че възрастта на избирателите й дори е още по-висока - 68 години. Този факт по никакъв начин не предопределя бъдеще и очевидно нещо трябва да се направи.

- Цял конгрес имаше преди две седмици, на който БСП имаше възможност да потърси тези каузи, за които говорите.

- На този конгрес цялата пара отиде в устава, което беше грешка. Най-важната политическа задача са предстоящите местни избори, а тази тема просто беше „убита", остана извън вниманието на делегатите. Цялата разправия стана около поправките в устава. Другата грешка е в самата идея на тази уставна реформа, че проблемът на БСП е слабата дисциплина на низовите организации. Първо, това не е основният проблем на БСП, второ - този проблем не е предизвикан от устава, и трето - той няма да се реши с устава. Има други основания и друга логика, по които може да се анализира проблемът със слабия авторитет на централното ръководство пред местните организации или, да кажем, със своеволията на местните организации. Но в никакъв случай той няма да се реши чрез устав, чрез регламент.

- На какво е симптом лозунгът срещу бившия председател на БСП, издигнат на балкона с гостите? И защо чак сега се стигна до подобна проява?

- Той е симптом на негодуванието на една част от актива на соцпартията от действията на бившия лидер по време на предходното управление. Защото през 2013 г. не по заслуга на БСП се случи нещо уникално - беше й предоставен исторически шанс не само да оцелее, но и да се развива. Тогава за БСП гласуваха около 1 милион души, от които около една четвърт никога не го бяха правили до този момент. Те гласуваха за първи път за БСП и в никакъв случай няма да повторят този подвиг с оглед на случилото се след изборите, когато буквално на следващия ден ръководството на партията им се изплю в лицата. Това беше уникален шанс, който беше пропилян. Въпреки че по-късно тогавашният председател подаде оставка и се оттегли (е, има различни версии дали се е оттеглил), много хора никога няма да простят на БСП случилото се.

А иначе транспарантът в залата на конгреса беше и проява на лошо възпитание, защото по принцип тези демонстрации в БСП не се толерират. Ако Волтер е бил прав, че лицемерието е висша форма на възпитание, то БСП по принцип се слави като една много възпитана партия и такива неща не се адмирират. Затова мисля, че този транспарант не беше проява на добър тон, но настроенията, които седят зад него, са реални.

По-интересното от това, което се случи на конгреса, е, че в началото не чухме европейския химн, но за сметка на това накрая затворихме форума само с него. Не знам дали това символизира еволюцията на дебатите в залата, започнали с много рязка антиевропейска реторика и завършили с „Ода на радостта"...

- Може пък да не е въпрос на символика, а на хаос...

- Може би и едното, и другото. А може да са и двете.

- Ще направи ли изключение Стани-шев сред дългия списък председатели и лидери на партията, които са били изключвани от нея?

- Е, списъкът не е чак толкова дълъг. Да не забравяме, че когато са изключвани Георги Димитров и Васил Коларов, те не са били в качеството си на лидери, а заради позицията им през 1923 г. и неизпълнение на решение на ЦК. Трайчо Костов е изключен от партията, даже е обесен. Вълко Червенков и Тодор Живков са изключени, Жан Виденов се самоизключи според мен... С Първанов и аз не разбрах какво точно се случи. Александър Лилов не е изключван може би защото постъпи почтено - през 1991 г. още в нощта след загубата на изборите той подаде оставка. Вижте, на тази линия трябва да бъде сложен край. Въпреки че бях един от първите, които поискаха оставката на Ста-нишев, ще бъда последният, който ще защитава идеята да бъде изключван. Това отношение към бившите лидери никога не е правило партията по-силна. И понеже споменах почти всичките - обърнете внимание, че само с две изключения за тях след време е настъпвала преоценка. Трябва да се дават оценки от позицията на заслугите и на грешките, дори грешките да тежат повече на кантара, но такива действия при всяко положение отслабват една партия.

- Казахте, че БСП търси нови каузи -г-н Станишев може ли да бъде част от този процес?

- Разбира се, всички.

- Но каква кауза може да предложи той освен „Шенген"?

- Не споделям мнението, че това може да е кауза. Първо, трябва да се направи цялостна оценка, а може би и преоценка на готовността на България за присъединяването й към ЕС. Аз мисля, че страната не беше подготвена за това нещо от гледна точка на последиците, които понесе.

Нека да погледнем съвременното й състояние. Ще цитирам някои числа, до които стигнахме по социологически път, но те станаха актуални през последните дни, защото излязоха и данните на статистиката за миналата година: в края на 1989 г. населението на България наброяваше девет милиона души без няколко хиляди, сега сме седем милиона и няколко хиляди. 2 милиона ги няма 6 страната и затова имаше логична причина - само в периода от 1990 до 2000 г. у нас бяха закрити 2 милиона работни места, точно колкото е емиграцията в момента. От началото на новия век обаче процесите се развиха по друга логика и главният двигател на това обезлюдяване и обезкръвяване на нацията беше глобализацията. Нямаше как в най-бедната държава от ЕС нещата да потръгнат от само себе си на пълна скорост, заради което положението в страната допълнително отблъсна и разочарова много граждани, пред които вече бяха отворени границите и възможностите за навън. Получи се така, че от България - при всичките уговорки и резерви към българската емиграция, все пак изтече no-просветената, по-активната и по-младата част от нацията. Намираме се в безпрецедентна ситуация и затова в момента истинската цел на българската политика трябва да бъде спасяването на страната. Не пресилвам -нужна е народоспасителна политика, защото България се разпада.

Още няколко числа: 4% от децата на България не тръгват изобщо на училище. Ако мислите, че това са само деца от етническите малцинства, лъжете се - не са само от тези прослойки вече. 9% пък от тези, които тръгват на училище, не завършват седми клас. А какво все пак произвежда образователната ни система? 61% от завършилите основно образование смятат, че най-важната задача на училището е да ги научи на английски език. Ако целта е да се опразни територията на страната, то тя се постига ефективно с образователната система, със здравната, пък и с другите. Срещу това няма съпротива, а трябва.

- Ще цитирам ваша скорошна статия за в. „Преса", в която препоръчахте БСП спешно да потърси ляв проект извън себе си и да го подкрепи, като жертва сегашния си политически елит и се откаже от претенцията за доминация в лявото. „Това означава подкрепа за проект, написан не от нея, защото в сегашния си вид партията няма енергия и потенциал да го сътвори." Може ли да конкретизирате - къде виждате наченки на някакъв нов проект?

- Да, така мисля, макар, честно казано, да не вярвам, че БСП е способна на такава саможертва. На заседание на Националния съвет предложих с мандат на конгреса да се направи една комисия по повод предстоящата 125-годишнина от учредяването на партията и от възникването на организираното социалистическо движение в България. Това е много удобен повод да се направи цялостен преглед и оценка на идейното и организационното развитие на социалистическото движение и на интерпретацията му в нашата история, не чуждата. И тази комисия да мобилизира цялата лява интелектуална мисъл в страната, извън БСП и 6 БСП, за да може догодина редовният 49-и конгрес да предложи нова програма и нов устав, съответстващ на този проект. От това, което чух в залата на конгреса, дори и не разбрах за какво става дума. Твърди се, че е било прието моето предложение, но аз не го познах - нещо ще се направи, но пак от Националния съвет на БСП.

Идеята ми беше, че извън БСП се формираха някакви леви интелектуални течения, в които има енергия - има интересен кръг около сп. „Аспекто", има отделни хора сами по себе си, интелектуалци, които не са приобщени, има „Солидарна България", има и други леви партии... Та да се организира най-доброто от лявата мисъл, за да се сътвори един проект на бъдещето. Защото в България се очертава перспектива много дълго вляво да зее дупка. А това е много лошо за страната.

- Някой пише ли в момента подобен проект?

- Дори някой да го пише, аз не знам. Ако ръководството не желае да го подкрепи, той може да започне да се пише и да се самоорганизира отдолу. Но идейната дискусия е толкова замряла в партията, че ми се струва нереално. Въпреки че има потребност, има трагична историческа задача и предизвикателство пред левицата, но като че ли просто енергията е изчерпана.

- Вие също се опитвате да водите подобна идейна дискусия 8 клуб .Димитър Благоев", но ето каква новина прочетохме: младежката организация на БСП във Велико Търново стартира проект „Интелект и разум", в който ще изучават приноса на известни интелектуалци, писатели, музиканти, философи към левите идеи. Изброени бяха няколко философи и какви ли не имена в наследството на лявата политическа мисъл, само Маркс беше пропуснат. Какво бихте посъветвали инициаторите, откъде да започнат -от Волтер или от Маркс?

- Пропускането на Маркс наистина е странно. Но аз не бих се поставил в позата да съветвам когото и да било. Във всички случаи това, което трябва да се направи, е тези идейни клубове да се свържат в мрежа и да започнат да общуват помежду си. Ще има много инициативи сами по себе си, за мен прогресивното е те да се свържат помежду си и да започнат разговор.

Наближават местни избори, сигурно вече правите и проучвания. В колко градове с население от над 30 хиляди души леви кандидати имат шансове за кметските места?

- Мисля, че в положението, в което се намира, БСП ще приеме като успех, ако успее да запази влиянието си в местната власт такова, каквото е. Макар че и това е трудно. Местните избори са особени, много силно мажоритаризи-рани, от тях не бива да се правят изводи, съотносими към ситуацията в национален план, защото всяка община е сама по себе си. Колкото е по-малка общината, толкова по-шантави са комбинациите и резултатите, които може да се получат. Но е вярно, че общественото мнение интерпретира резултатите от местни избори най-вече въз основа на данните от големите градове, а там БСП не стои добре.

- Възможно ли е БСП да се върне в главната роля на терена на президентските избори, както вече се случи веднъж?

- Да, напълно възможно е. Обикновено на президентски вот приносът на противника е много по-голям, отколкото собствените заслуги на БСП. Да не забравяме, че това също е мажоритарен избор и не е съотносим с темата, по която говорим. Но да, много е възможно да се получат изненади, особено ако кандидатът срещу лявото е Росен Плевнелиев.

- А защо да не предположим, че това може да се окаже моментът на сегашния председател на БСП?

- Обикновено председателят се кандидатира, когато никой друг не иска. Такъв беше случаят през 2001 г. с Георги Първанов. Но пак казвам - приносът на Петър Стоянов за неговата победа като че ли беше от решаващо значение. Все пак тогава Първанов се опита да формира една по-широка коалиция с други партии, и най-вече с НДСВ, чрез компромиси, с търсене на равно отдалечена фигура и пр., но когато това не стана, лидерът пое отговорност и се кандидатира. Помните, че тогава тази кампания се смяташе за обречена.

В момента БСП не е в подобна ситуация и би било грешка да отива на такъв избор с лидера си, особено в състоянието, в което се намира. Президентските избори имат символично значение и са важни от гледна точка на това, че дават някакъв простор за излизане от кризисното състояние, което трябва да се използва много умело тактически.

- Новият председател на БСП се възприема по-добре от стария и извън партийните среди...

- По-добре, защото се смята за по-близък до обикновените хора...

- Малко ли е това?

- Не е малко. Но Михаил Миков като че ли все още не може да намери център и някак се лута от идея на идея малко хаотично, концентрира се върху по-дребни теми. Разбира се, като нов лидер на него трябва да му се даде подкрепа, за да се опита да направи нещо.

- Перспективите пред АБВ подобри ли са на предстоящите местни избори?

- АБВ се роди на вълната на кризата в БСП. Ядрото на тази формация е оформено от бивши, и то знакови фигури на социалистическата партия и при всяко положение тя ще черпи сила от грешките на БСП - там е силата на АБВ. Но ако БСП по някакво чудо се вземе в ръце и излезе от кризата, перспективите за АБВ не са чак толкова бляскави. Особено предвид това, че голяма част от левите хора, които подкрепиха Георги Първанов, в момента като че ли по-скоро са разочаровани от участието на АБВ в сегашното правителство. В този смисъл Първа-нов е прав, че me губят битката за общественото мнение, което е по-важно, отколкото битката за властта. Но очевидно там има спорове по тази тема.

- Очертава ли се триумфиращият на местните избори?

- Местните избори никога не са триумф на някаква идейно-политическа тенденция, особено в български условия. Дори 6 съседни общини често са печеливши съвършено различни логики. И това, че някъде има един много харизмати-чен лидер на общественото мнение и той се е нарекъл от дадена партия - независимо коя е тя, съвсем не означава, че тази партия увеличава или намалява влиянието си. Разбира се, резултатът от местните избори ще влияе на общественото мнение и в национален план, но някакви генерални изводи от тях едва ли ще произтекат. Аз не мисля, че нещо заплашва завършването на мандата на ГЕРБ в национален план.

- Но при много убедителен резултат на местния вот сигурно ще пораснат и претенциите към по-голяма тежест в управлението?

- Ще имат по-високо самочувствие, но колкото до претенциите -какво повече може да получат от това, което имат? Те разполагат с цялата власт. Да кажем, биха могли да претендират да не я делят, както в момента са принудени да го правят, и да предизвикат извънредни парламентарни избори, за да увеличат присъствието си в парламента. Но това е извън политическата логика.

- Тежат ли му на премиера някои министри, смятате ли, че ще прибегне до промени?

- Твърде е сложна конфигурацията в парламента, за да прави това, което му се иска. Но очевидно му късат нервите... Животът е учител. Все пак Борисов се прослави като политик, който е ярък противник на коалициите, но му се наложи да управлява в най-кошмарната коалиция от началото на прехода.

- Току-що подкрепихте алибито на Реформаторския блок, те точно това искаха - да късат нервите на Бойко Борисов, образно казано, или както се изразяват официално - да го контролират и да не му дават да прави каквото си поиска...

- Не знам каква мисия са изпълнили от Реформаторския блок. В тази игра на котка и мишка те са решили, че са котката. А всъщност всички възможности са в ръцете на Борисов.

- От РБ също тръгват с големи претенции към местните избори, едва ли не очакват ренесанс на присъствието си в местната власт.

- Ами те много дълго бяха в нищото и някак си животът им подари тази възможност, заради което от душите им се изтръгва такъв ентусиазъм. Вярват, че нещата може да бъдат както са били в техните славни времена. Това не е възможно. Те са коалиция и не съм сигурен, че лесно ще се договорят за кандидатите, особено там, където смятат, че са по-силни - като София и Пловдив. Да не забравяме също, че тази формация е много неравномерно представена като влияние в страната за разлика от по-големите партии.

Една все още голяма партия като БСП, дори когато е в криза и е слаба, е, общо взето, равномерно представена навсякъде в страната. Докато от РБ например са силни в София, а на някои места въобще отсъстват. Това е проблем. Неслучайно през последните 10-15 г. ДПС полага неистови усилия да се превърне от регионална в национална партия, разширявайки влиянието си във всички региони. Докато сините продължават да концентрират вниманието си върху определени райони, което е грешка.

- И пропуснаха да благодарят на г-н Станишев за втория си живот, който заживяха...

- И Бойко Борисов пропусна да го направи. След като го свалиха от власт, а се върна само след година, всички автоматично направиха извода, че народът го обича. Не, просто народът намрази много повече БСП. И никого не е заобичал все още.