Почина легендарният оръжейник Михаил Калашников

/КРОСС/ На 94-годишна възраст почина легендарният оръжейник Михаил Калашников, съобщават руските медии.
Тъжна новина бе разпространена от прессекретаря на Удмуртия Виктор Чулков.
"След дълго и тежко боледуване почина известният конструктор на стрелково оръжие Михаил Калашников", пише той на страницата си в социалната мрежа Facebook .
Калашников е починал в Ижевск. Наскоро стана ясно, че състоянието му е сериозно. На 17 ноември той бе вкаран в интензивното отделение на клиничния диагностичен център в Удмуртия . Той бе хоспитализиран след стомашен кръвоизлив.

Калашников е роден в с. Куря, Алтайска губерния (днес в Алтайски край), РСФСР на 10 ноември 1919 г. Той е 17-то дете (от 18) в семейството. Властите обявяват семейството му за кулаци (1930) и са изселени в Томска област. На 18-годишна възраст започва работа в железопътното депо на гара (днес селище от градски тип) Матай, Алматинска област, Казахстан.
През 1938 г. е призован на служба в Червената армия. Завършва курс за младши командири със специалност механик-водач на танк и служи в танков полк в гр. Стрий, Лвовска област, Украйна. Там разработва инерционен брояч за произведените изстрели на танково оръдие, приспособление за стрелба с пистолет през амбразура и прибор за определяне моторесурса на танк. Изпратен е в Ленинград (дн. Санкт Петербург) за внедряване на изобретенията.
Работата му е прекъсната от нападението на Германия срещу СССР на 22 юни 1941 г. Изпратен е на фронта като командир на танк с воинско звание старши сержант. През октомври 1941 г. е ранен в битката при Брянск. По време на лечението си прави първите скици на автоматично стрелково оръжие. Пуснат е в домашен отпуск за възстановяване и на гара Матай с подръчни материали прави първия прототип на картечен пистолет. Изпратен е в Московския авиационен институт, евакуиран от Москва в Алмати, Казахстан. Там изготвя втория прототип.
Преминава ускорено обучение в конструкторско бюро в Подмосковието. Работи в оръжеен завод в гр. Ковров, Владимирска област. Там доразработва легендарния автомат „АК-47" (1947). С него участва в анонимен конкурс и печели 1-во място.
От 1949 г. работи в гр. Ижевск, където „АК-47" е пуснат в масово производство (1949). Там сътрудничи с германския оръжейник Хуго Шмайсер (Шмайзер), създател на щурмовата пушка „МР-43". Оръжията им си приличат на външен вид, но имат коренно различна конструкция.
„АК-47" става основно стрелково оръжие в Съветската армия. Прието е на въоръжение и в множество други армии. Многократно участва във военни действия по света. На неговата основа той разработва и картечница „Калашников". Участва в конструирането на серията ловни пушки „Сайга" на базата на „АК".
Автоматът се произвежда в различни модификации. По приблизителни данни са произведени 100 млн. броя, включително и по лиценз в други страни. Завод „Арсенал" в Казанлък, България произвежда качествени „АК-47" и последвалите модификации.
Конструкторът има 35 авторски свидетелства за изобретения. Доктор на техническите науки (1971). Той е академик на 16 руски и чуждестранни академии, вкл. почетен член на Руската академия на ракетните и артилерийските науки и на Руската инженерна академия. Дългогодишен депутат във Върховния съвет на СССР. Член на Съюза на писателите на Русия.