Учител: Много хора, които никога не са държали тебешир, пишат учебници

София /КРОСС/ Много хора, които никога не са държали тебешир в ръка, пишат учебници. Това каза пред БНР Мина Илиев, начален учител в 19-о училище в София. Той смята, че е оправдано недоволството на родителите, които се чувстват принудени да пренаписват учебниците на своите деца, за да може учебният материал да стане по-достъпен за тях.
„Темата за учебниците има доста да се коментира. В трети клас - Роден край - не е направен както трябва. Не е достъпен за самите деца. Буквално ми се е налагало да пренаписвам учебника даже и с моето си дете. Трудно им е и, ако ние не направим нещо, с което да накараме децата да заобичат този предмет, да заобичат родината си - няма да стане", смята той.
„Много хора пишат, които никога не са държали тебешир в ръка. Те никога не са имали достъп до децата. Казват: „И този материал да се свали вътре и този, и този да се сложи". Даже участвах в една програма, където се изпокарах с колеги, които казват: „И това да се свали". Казах: „Хора, какво правите? В тази малка детска главичка, може ли да съберете всичкото това?". И те ми казват: „Ако не ги накараме до четвърти клас да научат, после нагоре не можем да ги накараме да учат.Дайте тогава да свалим целия материал до дванайсти клас до четвърти клас и обучението да стане четири години", каза учителят.
В учебниците трябва да има повече илюстрации и да се преподава достъпно за детската възраст,смята той.
„За да може да се запали любовта им към родината, за да може след това постепенно да се вкарват допълнителните неща . Иначе, да изсипем един сух материал като на професори - не си е работа!".
Успееш ли да докоснеш детското сърце, няма да имаш проблем за нищо, смята педагогът и посъветва родителите да говорят с децата си.
„Децата имат нужда от разговор. Много малко вече се говори с децата. Повече, като че ли, им се нарежда. Влиза учителят, той знае, че трябва да гони някакъв план. Оставете го този план!. Дайте да видим от какво имат нужда децата! Да ги накараме да станат добри граждани, с нещо да запалим сърцата им,да ги накараме да идват с желание на училище!".
Според учителя българските деца са в голяма степен неграмотни.
„Имаме 7 часа български, от които 4 са четене, а 3 часа - граматика. Пускат се преразкази. Нямам нищо против, но, когато детето напише преразказа, учителят го хваща , прави го целия червен, защото детето не е запознато с всички граматически принципи и правила, които трябва да спазва. Детето вижда всичко това и изпада в истерия. От там нататък спира да пише , защото вече има страх".
Немската система на преподаване е по-различна и по-ефективна, твърди Илиев:
„Преподавах дълго време в немското посолство. При тях беше много спокойно. Всяко дете се викаше настрана и му се обясняваха грешките и заедно с него се поправяха. А не само да му напишеш рецензия отдолу".
Проблем се създава и от това, че понякога се проверява нещо, което все още не е преподадено:
„За да пише едно дете смислен преразказ , с никакви правописни грешки, то трябва да знае всички граматически правила. Как да стане във втори клас, като то тепърва ги учи?".
Тези, които пишат учебниците, трябва да се вслушват в учителите, които преподават, твърди Илиев.
„Хората, които се занимават с програмите, трябва а чуят малко и мнението на учителите, защото този материал ще се учи от деца, а не от възрастни", посочи той.