„Зелени инициативи" настоява за проверка за „суха кръв" в колбасите

/КРОСС/ След вълната от медийни публикации за наличие на хормони в пилешкото месо, липсата на информация по темата „суха кръв" предизвиква безпокойство, затова настоятелно Ви молим за незабавна проверка на изнесените данни, че български производители на колбаси влагат в продуктите си „суха кръв", пише Сдружение „Зелени инициативи" в писмо до директора на Българската агенция по безопасност на храните проф. Пламен Моллов.
„Настояваме проверката да стане под контрола и със съдействието на гражданското общество и резултатите от нея да станат публично достояние в най-кратки срокове. Бързите и адекватна реакция на БАБХ по казуса „суха кръв" ще бъде гаранция, че агенцията наистина изпълнява своята мисия, а именно защита здравето и интересите на българските потребители.
В случай, че проверката покаже, че няма данни „сухата" кръв да нанася вреди за здравето, но и няма данни тя да е полезна, настояваме БАБХ да задължи българските производители да поставят унифициран знак върху продуктите си, че в тях е вложена тази субстанция. Така потребителите сами да могат да направят информиран избор дали да консумират продукти със „суха кръв", или не", отбелязва сдружението.
Сдружението припомня, че неколкократно е настоявало Българската агенция за безопасност на храните да въведе задължителен стандарт и знаци на опаковката за съдържание, което потенциално е опасно за здравето, като съдържанието на трансмазнини. Отлагането на това решение е не просто проява на нехайство от страна на държавата, а носи сериозен риск за здравето на потребителите.
По принципа всичко, което не е забранено, е разрешено, тази „суха кръв" влиза в състава на сухите колбаси и оттам - в дома на всеки българин.
Според изнесените данни в тези продукти се влагат още субстанцията „карагенан", свинска мас и оцветители. В този смисъл българските потребите консумират изкуствено създадени колбаси, които нямат нищо общо със стандартите за здравословна и качествена храна.
В САЩ има практика „суха кръв" да се използва като хранителна добавка за преживни животни и като съставка за производство на торове, но няма практика да се влага в продукти, предназначени за директна консумация от хора.