Архивите говорят: Нацистите, а не комунистите, подпалили Райхстага през 1933 г

/КРОСС/ Новооткрити архивни документи хвърлят нова светлина върху опожаряването на Райхстага на 27 февруари 1933 г. - събитие, което изиграва ключова роля за укрепването на властта на нацистите в Германия.

Според свидетелски показания, които никога не са били оповестявани публично, сградата на германския парламент в Берлин вероятно е запалена от самите нацисти. Партията на Адолф Хитлер използва пожара като повод да оправдае извънредния декрет, с който обвинява комунистите за инцидента и му позволява да смаже съпротивата.

Германската медийна група Redaktions Netzwerk Deutschland (RND), публикува свидетелски показания от 1955 година, открити в архивите на съда в Хановер. Те са дадени от Ханс-Мартин Ленингс, бивш член на паравоенното нацистко подразделение Щурмабтайлунг, повече познато като СА . Той твърди, че лично е откарал 24-годишния холандски комунист Маринус Ван дер Любе до Райхстага в нощта на пожара.

В показанията си Ленингс заявява, че когато той и колегите му от СА закарали Любе с камиона до германският парламент „от сградата вече се разнасял мирис на изгоряло и имало облаци дим в залите". Не става ясно обаче защо СА са откарали комуниста от лечебницата, в която се намирал, до Райхстага, но в показанията ясно се посочва, че сградата вече е била в пламъци по времето на пристигането им.

По-късно Ван дер Любе е обвинен в подпалвачество, осъден за палеж и екзекутиран, след като си признава, че е извършил деянието сам. Той посочва, че е искал действията му да послужат за всеобщо въстание на комунистите срещу нацистите. Четирима други обвиняеми по случая са оправдани - решение, което разгневява Хитлер.

Ленингс, който умира през 1962 година, посочва в показанията си, че той и колегите му протестирали срещу ареста на Ван дер Любе. „Бяхме напълно убедени, че Ван дер Любе не може по никакъв начин да е подпалвачът, защото,според видяното от нас Райхтагът вече беше в пламъци, когато го докарахме пред сградата", посочва в показанията си Ленингс.

Той твърди, че заедно с други свидетели е бил арестуван и принуден да подпише документ, в който отрича да знае за инцидента. По-късно почти всички, замесени в случая с пожара в Райхстага, са екзекутирани. Ленингс обаче бил предупреден и успял да избяга и да се укрие в бивша Чехословакия.

Той поискал показанията му да бъдат записани през 1955 година - в случай, че делото за подпалването на Райхстага бъде подновено.

С оглед на новите доказателства в момента историците са раздвоени по въпроса кой точно е подпалил германския парламент. Повечето са съгласни с тезата, че Ван дер Любе е действал сам, докато други обвиняват висши нацистки функционери в умишленото подпалване на сградата, за да оправдаят смазването на опонентите си.

През 2008 година Германия посмъртно оправда Ван дер Любе по силата на приет през 1998 година закон, с който бяха отменени всички присъди на хора, извършили престъпления и осъдени по време на нацисткия режим.