Осиновяваме Косово в ЕС и зарязваме Македония

/КРОСС/ Куцото пате на Евросъюза България, кретащо от осем години под наблюдение като непълноценен член, се предлага за водач на балканските държави, които още не са влезли в ЕС дори с единия си крак. Новата ни балканска политика бе обявена миналата седмица в Прищина от президента Росен Плевнелиев. „България води Косово по пътя на европейската интеграция. Страната ни тук е лидер", заяви патетично държавният глава пред български военнослужещи от мисията КФОР в бившата югопровинция, която страната ни призна за независима държава преди седем години.

Доколко Косово е държава, след като държавността й се крепи върху присъствието на чуждестранни сили, инструктори и надзиратели (включително и български), е дискусионен въпрос. Но като имаме предвид, че Плевнелиев направи изявлението си в базата на КФОР „Филм сити", където е базиран щабът на българската мисия в Прищина, можем да го приемем и като негово художествено виждане. Такава муза го е споходила - така се е изразил. Случвало му се е и друг път.

Само че извън дипломатическото творчество на „Дондуков" 2 от години се наблюдава необясним стремеж на различни правителства да намалят политическата тежест на България на Балканите и най-яркият пример е политиката й към Македония. Преди две години и половина тогавашният премиер Бойко Борисов и неговият външен министър Николай Младенов решиха, че като член на ЕС България има достатъчно силен инструмент да промени поведението на Скопие, вдъхновени от примера на Гърция, която блокира присъединяването на Македония към ЕС и НАТО. През декември 2012 г. България за първи път гласува против препоръката на ЕК за започване на преговори с Македония, която от 2005 г. има статут на страна, кандидатка за член на ЕС. Тогава
Борисов отсече: „Не можем да допуснем да ни се краде историята"

По думите му македонската страна е най-близката ни държава, а македонците са най-големите ни приятели, но за присъединяването си към европейското семейство Македония първо трябва да покрие всички критерии - особено тези за добросъседство. Месец по-късно - през януари 2013 г. - възложи на БАН да подготви анализ как точно да се тълкува добросъседството с Македония. „Възложили сме на БАН, по точката „Добросъседство с Македония", да ни развият един материал - какво да разбираме, когато отиваме да гласуваме в Брюксел, и да се изказваме с президента и другите длъжностни лица - да имаме това, което БАН ни е подготвил като материал", разясни Борисов.

За няколко месеца БАН изпълни поръчката и представи доклад от стотина страници, който Министерството на външните работи незабавно засекрети. Според високопоставени дипломати той е четен само от постоянния секретар на министерството и от шефа на дирекцията за Югоизточна Европа. Не бил показван дори на посланика ни в Скопие. Очевидно докладът не е послужил като политически ориентир на правителството, което все пак е добре. Когато историци и сродни научни работници дават съвети как да се прави балканска дипломация, се получава точно онова, за което предупреждава навремето Уинстън Чърчил, според когото „Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да поемат". Изчистването на историческите спорове като предварително условие за добри отношения е път за никъде.

България усети, че се оплита в собствен капан, и си потърси авариен изход. Тя сведе твърде общото си пожелание Македония да даде доказателства за добросъседство до конкретно искане - да подпише Договор за добросъседство въз основа на вече подписаната от двете страни през 1999 г. декларация. Става дума за превръщане на един съществуващ политически акт в международноправен документ, което изглежда постижимо. Единственият риск в този процес е двете страни да не предявят допълнителни искания извън декларацията. Точно това се случи и преговорите зациклиха. За да се разблокират, президентите Росен Плевнелиев и Георге Иванов размениха през май 2014 г. писма за нова политическа рамка. Според нея трябва да се преговаря само за трансформиране на декларацията от 1999 г. в международноправен инструмент, без да се добавят нови текстове. В този дух премина шестата среща между преговорните екипи през юли 2014 г., както и седмата среща, състояла се в Скопие на 20 февруари т.г. И какъв е резултатът? - все същият. Оказва се, че и двете страни са преминали към хитруване на дребно, защото никой не дава на дипломатите достатъчно категорични указания да вървят към приключване.

България има много причини да се дразни от поведението на Скопие, но ако е убедена в историческата си правота, че не тя произхожда от Македония, а обратното, редно е да покаже родителски подход. Разбираемо е родител да се дразни от поведението на тийнейджър, който прави всичко на инат, за да се чувства пораснал и самостоятелен, но това не е основание да бъде изгонен. А в момента България работи за изолацията на Македония, което я прави много уязвима. Ден преди Плевнелиев да провъзгласи водачеството си за Косово в ЕС, косовски албанци нападнаха полицейски участък в македонското село Гошинце. Около 40 маскирани лица с униформи на УЧК (албанското съкращение на Армия за освобождение на Косово) плениха дежурните четирима полицаи и им казаха: „Нито Ахмети, нито Груевски могат да ви спасят, искаме наша държава." Али Ахмети е албанският лидер в Македония, който участва в коалиционното правителство начело с премиера Никола Груевски, и опозицията веднага обвини двамата, че са скроили провокация, за да укрепят властта си. Скопие определи нападението като терористичен акт, но не се чу Плевнелиев да е поискал информация какво смятат домакините му в Прищина, за да си изясни ситуацията. Той обаче каза, че "нито една държава от региона не може сама да бъде успешна в борбата срещу тероризма, проявите на нетолерантност и екстремизма". По принцип е вярно, само че България не смята за нужно да покаже поне словесна солидарност със своята най-близка съседка.

Български дипломати се опасяват, че атаката в Гошинце може да е симптом за по-дълбок процес на проникване в Македония на най-динамичната част от албанската диаспора, базирана в Косово. Пред паметника на Скендербег в Дебър (Западна Македония) лежи черна мраморна плоча, на която пише: „Дебър е малкото Косово", поставена за благодарност от косовските бежанци, намерили там приют през март-юни 1999 г., подгонени от войната. Надписът има по-богат смисъл от чиста благодарност, защото оттогава Западна Македония почти е албанизирана не само от местното население, но и от много пришълци, и никой не се стъписва, че вече и косовари изразяват претенции към нея.

България трябва да се запита какъв интерес има да улеснява неуправляеми от нея процеси чрез изолиране на Македония от ЕС. Вместо да я тика в самота, би могла да продължи да поставя исканията си успоредно с преговори за членството й в ЕС.

Грешка е да спуска ултимативна бариера. С Турция също има неуредени исторически спорове (например за имотите на тракийските бежанци), но не се противопостави на нейните присъединителни преговори с ЕС - колкото и мудни да са. Съветът на ЕС, от който зависи зелената светлина за преговорите с Македония, предупреди, че положението в страната драматично се влошава. В заключение от 21 април той "изразява дълбока загриженост, наблюдавайки влошаването на положението в страната, особено в сферата на върховенството на закона, основните права и свободата на медиите, които са главни демократични ценности в сърцето на политиката на разширяване на ЕС". В Македония се наблюдава засилена вътрешна нетърпимост, която заплашва устойчивостта на нейната държавност.

Позицията на България изглежда по следния начин: българските евродепутати (включително от управляващата партия) гласуват за започване на преговори без предварителни условия, както показаха на 11 март с подкрепата си за поредния Доклад за напредъка на Македония, а българското правителство поставя в Съвета на ЕС като предварително условие подписването на Договор за добросъседство и гласува против започването на преговори. За разлика от тях гръцките представители и в Европарламента, и в Съвета на ЕС гласуват еднакво - против започване на преговори, докато не се уреди въпросът за името на Македония. Миналия петък трима български евродепутати от различни политически сили - Андрей Ковачев (ГЕРБ), Сергей Станишев (БСП) и Ангел Джамбазки (ВМРО) - се похвалиха в София как са заели единна национална позиция, като за разлика от гърците подкрепили препоръките в Доклада за напредъка на Македония (една от тях е за започване на преговори). Но запитани какво точно искат от Македония, и тримата отсякоха: първо договор - после преговори, т.е. обратното на онова, за което са гласували в Страсбург. Усетил противоречието, Сергей Станишев обясни, че всъщност македонският народ иска да влезе в ЕС, за да промени съдбата си, докато властите в Скопие, опиращи се на антибългарска реторика, скришом желаят да си останат извън ЕС, за да не се налага под европейски натиск да променят поведението си. Познайте на кого помага България, като затруднява приемането на Македония в ЕС, и доколко е полезна на македонците с българско самосъзнание.

Светослав Терзиев

„Сега”