НАСА получи първите данни от най-способната слънчева сонда

/КРОСС/ Сондата на НАСА Parker Solar Probe е в Космоса от около година. Орбитата ѝ около Слънцето вече два пъти я е отвеждало на безпрецедентна близост до него - едва на 6 милиона километро от повърхността на нашата звезда. Сега НАСА получава първите данни от преминаванията. Самите те са били в края на 2018 г. и този април, споделят от космическата агенция на САЩ.
НАСА е получила общо 22 гигабайта научни данни, събрани по време на тези две срещи. Това е с 50 процента повече, отколкото се очакваше. Причината за по-ефективния и качествен трансфер е телекомуникационната система на космическия кораб, която се представи по-добре от очакваното.

Учените отбелязват, че един от най-големите проблеми при конструирането на сондите е създаването на издръжлива комуникационна система, която да се справи с екстремните условия в космоса и огромната отдалеченост от Земята.

Сега предстои анализирането на данните, а сондата Parker Solar Probe ще се завърне на най-близкото си до Слънцето си положение на 1 септември.

Сондата "Паркър", която е с размерите на малък автомобил, разполага с 4 научни инструмента, всеки от които е съставен от няколко апарата, предоставени от различни страни.

Магнитометърът FIELDS изследва магнитното и електричното полета, за да се опита да отговори на въпроса "Какво затопля слънчевата корона", пояснява Тиери Дюдок от Френския център за научни изследвания. Слънчевата корона - най-външната част от слънчевата атмосфера, се простира на милиони километри от светилото, а температурата й надхвърля 1 милион градуса Целзий, докато температурата на повърхността на Слънцето достига "едва" 6000 градуса Целзий. Става въпрос за несъответствие с природните закони, които гласят, че с отдалечаването от източника на топлина температурите спадат. Възможно е екстремните температури да се дължат на влиянието на електромагнитни полета.

Инструментът SWEAP (Solar Wind Electrons Alphas and Protons Investigation) има за цел да разкрие загадка, свързана със слънчевия вятър, непрестанния поток йонизирани частици, които се движат със скорост 500 км/сек. Като наблюдават йоните и електроните в слънчевата атмосфера, учените се надяват да определят температурата и плътността на този поток.

"Това ще ни помогне да предскажем по-добре кога слънчеви бури ще връхлетят Земята", заявява Джъстин Каспър от Мичиганския университет.

Инструментът ISIS (Integrated Science Investigation of the Sun) се концентрира върху тежките йони, най-високоенергийните частици.

"Те се движат към Земята с феноменална скорост, близка до тази на светлината. Те могат да достигнат Земята за между 30 и 60 минути. В деня, когато ще искаме да поемем към Марс, ще трябва да можем да предскажем въпросните изригвания на частици, защото те могат да имат смъртоносен ефект", отбеляза Дюдок.

Камерата WISPR (Wide-Field Imager for Solar Probe Plus), която е с размери на кутия за обувки, изследва Слънцето по оптичен начин. Астрофизиците се надяват да заснемат изригвания на коронарна маса (изхвърлени с голяма скорост йонизирани частици). Досега камера не е снимала Слънцето от толкова близко разстояние - 6 милиона км при най-близките прелитания, като се има предвид, че разстоянието между Земята и светилото е от порядъка на 150 милиона км.

Сондата на НАСА е най-близкият обект, намиращ се в орбита около нашето Слънце (на 6 милиона км от повърхността му), като за сравнение най-близката планета Меркурий се намира на 57.9 милиона километра от него.

За защита от високата температура, тя ще бъде обвита със специално композитно покритие с дебелина 11,43 см.

От НАСА обещават да публикуват най-интересните снимки и открития възможно най-бързо.