Италианците са на второ място по здраве в света

/КРОСС/ Италия има една от най-ефективните системи на здравеопазване в света.

Bloomberg Rankings класира Италия на второ място сред държавите с най-добро здраве в света.

Тази оценка е базирана на няколко фактора, включващи смъртност, брой пушачи, процент имунизации, процент от населението със здравни осигуровки, ефективност на здравеопазването, удовлетворение от здравеопазването и очаквана продължителност на живота.

Класацията на Bloomberg е базирана на данни за държави, които имат население от поне 1 млн. души, и осигурява оценка на здравето и здравния риск.

Мястото на всяка държава е изчислено чрез изваждане на рисковата оценка от здравната такава. Здравната оценка пък се базира на фактори като продължителност на живота и причини за смъртни случаи, а рисковата - на фактори, които биха повлияли негативно на здравето, като процент пушачи сред младежите, брой хора с висок холестерол и брой имунизации.

Сингапур е признат за държавата с най-добър здравен статус на населението си.

За класацията са използвани данни и от ООН, Световната банка и Световната здравна организация, като общата му оценка е 89.45%. Италия е на второ място с 89.07%. Австралия получава почетното трето място с резултат 88.33%.

Колкото и добра да е италианската здравна система, най-честите оплаквания от нея са за дългите опашки и чакането на специални изследвания и посещения при специалисти. По-голямата част от населението е останала много доволна от получените медицински грижи от лекарите - както и от всеобщия осигурителен аспект на системата.

Разходите за здравеопазване в Италия са били около 9.2% от БВП през 2012 г. (около €2800 на глава от населението), от които около три четвърти са обществено осигуряване, малко под средната стойност от 9.3% в 20-те най-индустриализирани страни в света.

Една от основните причини италианците да живеят здравословно е начинът им на хранене.

Като начало, за това допринася средиземноморската диета, богата на риба, пресни зеленчуци и плодове, и в която се използва зехтин при готвенеi. Месото в италия не се консумира в такива порции, в каквито например в САЩ, а количеството мазнини в месата също е по-малко. Месото се консумира като отделно ястие в по-малки количества, ако изобщо се консумира. Доста популярно е свинското месо без тлъстини. 

Друг основен компонент от средиземноморската диета е употребата на зехтин вместо масло. Зехтинът се счита за по-полезен за артериите. Хората, използващи зехтин, са изложени на по-малък риск от инфаркти и инсулти. Допълнителен здравословен компонент от италианската диета е чесънът, който намалява риска от сърдечносъдови заболявания, понижава кръвното налягане и предотвратява инсулти. Той също така е и много богат на антиоксиданти и се счита, че спомага за превенцията на болестта на Алцхаймер.

Дори някои от традиционните ястия, които свързваме с италианската диета, там се консумират по различен начин.

Пастата и пицата са перфектен пример. Италианците консумират прости пици с по-здравословен топинг, вместо парчета, претрупани с мазни или тлъсти топинги. Пастата често присъства сред ястията по време на обяд и вечеря, но тя не се поднася в големи порции. Друг атрибут на италианския маниер на хранене е начинът, по който семейството се събира на трапезата.

Повечето семейства в Италия вечерят семейно, заедно и по едно и също време. Това е характеристика, важна за облекчаване на стреса в живота и насърчаване усещането за благосъстояние, допринасяйки за атмосферата на фамилен комфорт.

Средната продължителност на живота на италианците е 83 години, наравно с Испания, Австралия, Швейцария и Сингапур. Допълнителна причина за това италианците да живеят дълго е присъщата на ежедневието им физическа активност.

Много от градските жители в Италия се разхождат след вечеря, обикновено в компанията на други членове на семейството и деца — т.нар. passeggiata. Общуването със съседи и роднини, докато спокойно се разхождате из града, допринася за доброто здраве.

Освен това броят възвишения и стъпала, които средният италианец трябва да измине в ежедневието си, е много по-голям, отколкото например в САЩ. Повечето градове в Италия са били строени в ера на феодални войни, което е довело до разполагането им на върха на хълмове и стръмни скали, с цел защита на жителите им. В резултат на това много градове са хълмисти и съдържат хиляди стъпала и наклонени пътища. В провинциалните италиански градчета физическата активност е нещо, което повечето хора практикуват - независимо дали го желаят или не. 

Изглежда, че италианците се гордеят с принципа си "La salute prima di tutto!" — здравето преди всичко.

Как се справят останалите държави в списъка? Австралия е на трето място, четвъртото е за Швейцария. В обратния край на скалата, африканската държава Суазиленд е обявена за най-нездравословна държава в света, като общият й резултат е само 0.26%.

САЩ заемат 33 място в списъка, точно под Чехия и преди Босна и Херцеговина. Повечето американци биха счели това за неловка позиция. За това класиране допринасят затлъстяването, диабетът и липсата на физическа активност, но как държава с най-развити медицински технологии и някои от най-добрите болници в света все пак се класира толкова надолу в списъка? Вероятно има нещо изначално сбъркано в американската система на здравеопазване.

За сравнение, България е на 73 място - след Саудитска Арабия и преди Сърбия.

Според Световната здравна организация, общите разходи за здравеопазване в САЩ са 18% от брутния вътрешен продукт - най-високите такива разходи в света, двойно повече от тези в Италия. Министерството на здравеопазването и социалната политика на САЩ очаква разходите за здравеопазване да продължат историческата си възходяща тенденция, като достигнат 19.5% от БВП през 2017 г. Що се отнася до продължителността на живота в САЩ, американците се очаква да живеят средно около 79 години — 34 място в света.