Изследване на "Алфа Рисърч": Българските мюсюлмани не са радикално настроени

Сред мюсюлманите в България няма радикални настроения. Това сочи сравнително проучване на НБУ и "Алфа рисърч" "Нагласи на мюсюлманите в България: 2011-2016 г.", направено с финансовата подкрепа на фондацията "Конрад Аденауер".

Изследването през 2016 г. е извършено в периода септември-октомври сред 1200 пълнолетни граждани, които са заявили, че са мюсюлмани по произход.

Високо е неодобрението на терористичните организации "Ал Кайда" (68%) и "Ислямска държава" (64%). Одобрението към тях е съответно 0,5% и 2,8%, а нямащите мнение и в двата случая са около една трета.

Огромното мнозинство от мюсюлманите в България отхвърля тероризма, като за петгодишния период техният дял забележимо е нараснал. През 2016 г. 89% смятат, че тероризмът трябва да бъде осъден при всички случаи (ръст с 10 пункта), а само 1,1% са на мнение, че при определени обстоятелства той може да бъде оправдан (през 2011 г. - 1,4%).

„Опасността от попадане на отделни лица под влиянието на ислямизма, включително в крайните му форми, не може да бъде изключена, но той не се поддържа от мнозинството представители на тази общност", се посочва в изследването.

Наблюдава се ясно изразена религиозна идентичност, с тенденция за по-голямо придържане към правилата - пост по време на Рамазан, въздържане от алкохол и свинско.

Шест на сто смятат религията за важна в техния живот.

Въпреки това обаче делът на тези, които не спазват част от религиозните изисквания, продължава да е висок - 54 на сто не се молят, 41 на сто не посещават джамия. Има спад с повече от 5 пункта на заявилите, че са религиозни /87 на сто през 2016 г./, и с повече от 8 на сто на дълбоко религиозните /20 на сто през 2016 г./.
Забелязва се висока религиозност сред най-бедните в гетата. Отчита се и ръст на религиозността сред най-младите, като качественото проучване показва, че един от съществените фактори за него е пребиваването в чужбина.

Изследването показва запазване на добри междуличностни отношения с християните, но засилващо се междуобщностно обособяване - особено по отношение изучаването на религия в училище.

За мнозина от общността продължава да е характерен религиозен плурализъм, но е налице спад в сравнение с 2011 г. 47% сега смятат, че няма само една вярна религия, а във всички големи религии се съдържат някои основни истини.

Ислямът е единствената вярна религия (без в другите религии да се съдържат някои основни истини) според 20,5%. Открояват се с придържането си към този краен възглед мюсюлманите в гетата (62%) и имащите под основно образование (52%).

На междуличностно равнище се запазва доброто отношение към „другите" - 74% отговарят, че имат приятели християни. В преобладаващата си част (81%) те смятат, че войните в Сирия и Ирак не са променили отношението към тяхната общност и само според 7% има влошаване.

Мюсюлманското население запазва своя нисък социален статус. 63% от анкетираните декларират средномесечен доход на човек от домакинството под 250 лева, а за 74% от мюсюлманите в гетата доходът е под 100 лева. Това, заедно с чувството за безперспективност на населените места, в които живеят, стимулира не просто сезонно търсене на работа, а трайна семейна емиграция. 8.5% заявяват, че техни деца живеят трайно в чужбина със семействата си. От тях 20% са в Турция, 10% в Германия, 4% в Белгия, по 2% във Великобритания и Испания, по 1% - в Холандия, Гърция и Франция.

За петгодишния период е нараснал 2 пъти делът на домакинствата, в чиито доходи има средства, идващи от близки в чужбина - от 5% през 2011 г. на 10% през 2016 г. Българските мюсюлмани категорично отхвърлят шериата като регулатор на правни спорове, мнозинството - 57 на сто, вижда в съдебната власт необходимия механизъм за уреждане на отношенията. Налице е тенденция на известно отчуждаване от политиката и държавните институции, характерно за всички български граждани в този период.

Традиционно високо и нарастващо доверие към Турция, макар и с лек ръст на отрицателните мнения, отчита проучването. Част от анкетираните са критични към управлението на Реджеп Ердоган, но въпреки това одобрението към него е високо - 49%.

Повече от половината от мюсюлманите в България изчакват развоя на събитията в Турция и се въздържат да дадат своя оценка на опита за преврат - 52%. Общо 29% изразяват по-скоро позитивни мнения - от тях 18% преценяват победата над превратаджиите като проява на единството на турския народ в защита на законността и демокрацията, а 11% - като ликвидиране на опасното влияние на Фетхуллах Гюлен.

Други 24% по-скоро не одобряват действията на турското правителство - от тях 12% смятат, че се извършва разправа с политическите противници на управляващите, и други 12% - че се нарушават човешките права.