Люси Дяковска на сцената на Пловдивската опера в „Мария от Буенос Айрес“

/КРОСС/ В дните на откриващите събития от поредицата „Пловдив европейска столица на културата '2019" Пловдивската опера представи за първи път в България танго-опера. Създадена е от Астор Пиацола и Хорасио Ферер - двама творци, които отдават живота и творчеството си да разпространяват, обогатяват и изживяват танго ритъма.

Премиерата на „Мария от Буенос Айрес" е на 6 май 1968 г. Идея за тази опера Пиацола получава от Егле Мартин, с която е в близки отношения, а самата Егле е известна актриса, певица и хореограф. Но малко преди да завърши музиката двамата се разделят, защото Егле се омъжва за друг. В един прочут бар в Буенос Айрес Пиацола среща първата изпълнителка на партията на Мария - Амелита Балтар, красива интерпретаторка на танго музика. Съставът от премиерата бил Астор Пиацола-бандонеон, Антонио Агри-цигулка, Джейми Госис-пиано, Оскар Лопес Руис-китара, Кичо Диас-контрабас, както и виола, виолончело, флейта, перкусии, вибрафон и ксилофон, и още една китара. Главните действащи лица са три - Мария, разказвач и изпълнител на танго.

В Пловдив режисьор на спектакъла беше Веселка Кунчева, художник Мариета Голомехова. На пулта застана Константин Добройков, а хореограф е Явор Кунчев. Първата изпълнителка на Мария е Люси Дяковска, а останалите двама герои са Момчил Караиванов и Живко Джуранов. За представлението е поканен Стоян Караиванов-бандонеон. Освен това той има своя танцуващ дубльор на сцената.

„Признавам, че първият път, в който се сблъсках с творбата на Ферер и Пиацола, изпаднах в пълно отчаяние... Докато една нощ не сънувах сън. Музиката на Пиацола нахлуваше през сетивата ми като черни корени... Когато се събудих, знаех какъв е пътят, който трябва да извървим... Завещанието на тези автори беше, че Изкуството е това, което ни държи живи, далеч от бездната на бита. То е онова чудо, което ни спасява от изкушението да се превърнем в сенки на собственото си оцеляване" казва Веселка Кунчева.

Постановката е изключителна ефектна. Действието се развива на три нива, дори четири, ако включим и оркестъра на обичайното място. Вдъхновена от работата си в кукления театър, Кунчева използва невероятно атрактивни техники - например виждаш само танцуващи крака, като на палците са поставени ножове, които танцуват. Наместват се готвачи, танцьори. Всичко е движение, животът е брутален, вулгарен, безмилостен. За лъжовното общество няма нищо свято - красотата, вярата, Исус. Какво остава за човек? Тангото - като спасение, като начин на живот, като начин да откриеш себе си и да разкажеш на света за себе си.

Дълго оставаш шокиран, объркан и очарован от красивата абсурдност на творбата.Защото дълго след като е отзвучал последният акорд, затихнали са аплодисментите, вървиш към дома и продължаваш да преживяваш. Ритъмът е в теб, думите са в теб и си сигурен, че е точно така, както пее Мария: „Утре е днес, следвано от вчера".
Предстоят още спектакли - първият е на 31 януари в Пловдив, после на 3 март отново в Пловдив, а на 20 април „Мария от Буенос Айрес" ще бъде представена в Народния театър „Иван Вазов" в София. Не ги пропускайте!