Путин подкрепя заснемането на филм за математика, решил задачата на хилядолетието

/КРОСС/ Ще бъде създаден филм за математика, доказал хипотезата на Поанкаре, Григорий Перелман, чиято премиера ще бъде през юни 2019 г., съобщава РИА Новости.

По време на кинофорум в Крим режисьорът Андрей Григориев заяви, че в момента работи върху филм за известния руски математик, който живее в Санкт Петербург. Той съобщи, че лично е успял да комуникира с Перелман, който води затворен начин на живот.

Освен това режисьорът е разказал на Путин как вървят снимките и е поискал от президента да помогне на филма чрез Министерството на културата. Путин подкрепя идеята за филма и пита дали самият Переман възразява срещу снимките. Според режисьора руският учен е одобрил идеята и активно общува с екипа. Премиерата на филма ще се състои на 13 юни 2019 г.

Хипотезата на Поанкаре е формулирана през 1904 г. Сто години най-добрите математици от цял свят се опитват да докажат тази хипотеза. Едва през 2002 г. руският учен Григорий Перелман успя да я докаже по много нетривиален и лаконичен начин. Три години бяха нужни на учените да проверят истинността на доказателството.

Хипотезата е тясно свързана с топологията - раздел от математиката, чийто основни положения са разработени от френския математик и физик Анри Поанкаре. Според топологията всеки обект може да бъде трансформиран или в сфера или в тор (геврек) с една или повече дупки. За тополозите два обекта са едни и същи, независимо как се деформират, щом не се разкъсват.

За това в какво се състои хипотезата може подробно да прочетете в "Хипотезата на Поанкаре - последната решена нерешима задача".

За да се разбере хипотезата на Поанкаре, математиците предлагат следния мисловен експеримент: "Да речем, че имаме ракета с много, много дълго въже, вързано с опашката й, която може да облети цялата Вселена и да се върне безопасно на Земята. И сега имаме в ръцете си и двата края на въжето, което е омотано през цялата Вселена. Ако може да издърпаме цялото въже, можем да кажем, че формата на Вселената е сфера, а ако това не стане, значи Вселената прилича на тор".

Крупномащабната геометрия на Вселената е фундаментален проблем на космологията, особено важни са пространствената й кривина и топология. Уравненията на Айнщайн за гравитационното поле определят само локалните свойства на пространство-времето, но и не глобалната структура на Вселената като цяло.

В исторически контекст великите теоретически открития в математиката по правило имат последствия, които ще наблюдаваме тепърва в бъдеще. Не е изключено, в изследванията на руския математик учените да намерят още много полезна информация не само за абстрактните тримерни многообразия, но и за пространството, в което живеем.