Тез червени домати, кой ги, мама, разклати....

/КРОСС/3 лв. на едро за кг български домати, до 5 лв. - за розови.

Заглавия като това заляха медиите през последните дни.

Още по-скъпи зеленчуци и плодове за Гергьовден, прогнозират песимистите.

Някои дори стигнаха до тъжния извод: "Загива славният български домат".

Урбанизацията доведе до необходимостта от производство на огромни количества зеленчуци за пазара. Такова производство си има и съответните (вкусови) недостатъци.

Затова и табелките "български домат" на градските пазари или в хипермаркетите все повече замязват на търговски трик. Освен ако не е произведен в градинката на някоя баба. Иначе дори и нашенски, в много случаи вкусът на домата се оказва пластмасов.

За да са конкурентни на турски и гръцки производители, българските им колеги в последните години масово смениха сортовия състав на продукцията си, признават агроексперти и производители. Първо, за да се произвеждат по-големи количества от декар. Второ, за да се доставя продукция в хипермаркетите, която е способна да издържи на транспортирането и да се продава в продължение на седмици, без външният вид на домата да пострада, пише Георги Великов в bolgari.net

Заместник-министърът на земеделието и храните Цветан Димитров днес обаче увери, че българският домат няма да изчезне.

Българският домат няма да изчезне, заяви Симитров и допълни: но е важно какъв ще бъде той и какво ще завещаем на следващото поколение като генетичен ресурс и практики.

Зам.-министърътказа още, че се увеличават средствата, отпуснати от държавата за зеленчукови семена, защото, по думите му, "производството на качествени семена е изключително важно за развитието на конкурентоспособно производство".

Производители признаха, че тази пролет с около 20% са по-скъпи краставиците и доматите в сравнение с миналата година.

„През 2015 г. с около 5-6 пъти беше намалена субсидията и хората не могат да си планират производството. 3 г. взимахме помощи за качество на продукцията, с което оранжерийните производители си помагахме за отопление. Взимахме около 2000 лв. на декар субсидия. През 2015 г. ще вземем 500 лв.", коментират те.

Другият зам.-министър на земеделието и храните - Васили Грудев - обаче заяви, че подпомагането се е увеличило с 5 пъти и всички производители на зеленчуци ще получат 5 пъти повече.

Пред Нова телевизия Стоян Стоянов вчера, производител на краставици, обясни, че първите български краставици са на пазара от близо месец, но цената е по-висока, защото производителите са орязани от субсидии и не могли да започнат производството по-рано.

„Оранжерийни домати и краставици няма в необходимите количества, защото тази пролет температурите са много ниски и трябва да се отопляват оранжериите. И други зеленчуци са с по-висока цена", обясни Георги Камбуров, един от секретарите на Асоциацията на оранжерийните производители. По думите му причината отчасти се дължи на високите разходи на производители, а отчасти на това, че част от производителите прекратили дейността.

В пловдивското Ново село всяка втора къща отглежда марули за продажба, разказа репортаж на Нова телевизия.

Данаил Стефанов е един от големите производители, засял в оранжериите си 50 000 бройки. Той съжалява, че не е засял повече, тъй като печалбата му сега щеше да е огромна. Още преди Великден всичките му марули били изкупени. Те бързо свършили и в останалите оранжерии в селото.

„Продавах ги за Великден за 1- 1,20 лева лев на бройка. На пазара беше около 1,70 лева. За Великден марулите достигнаха рекордната цена от 2 лева. Това никога не е било. Най-високата цена е била 1 лев", разказа Стефанов.

Ценовата аномалия той обяснява с недостига на марули. Стопаните тази година засели наполовина по-малко, тъй като миналата пролет изкупували марулите им на безценица - по 15 стотинки и близо 100 000 бройки отишли на боклука.

Според Стефанов не е нормално марулите да струват колкото парче луканка. Според него себестойността на зелената салата е не повече от 50 стотинки. За да се избегне спекулативното поскъпване, производителят предлага държавата да въведе субсидии и за марулите - по 10 стотинки на бройка.

Така ще се стигне до свръхпроизводство и ще се гарантират по-ниски цени.

Абе к'ви български домати бе? В Македония да не би доматите да са по-лоши на вкус? Тия митове с вкусните български плодове и зеленчуци и качествените стоки, произведени в България е време да се загърбят. Да не би българското прясно мляко... - коментира потребител в dir.bg.

Създава се изкуствен дефицит на зеленчуци и плодове и то от години, за да се държат високи цени - това е ясно за всички! - коментира друг.

„На пазара няма български домати, защото не са заложени както обичайно през декември, а производството е изтеглено в края на февруари. При това положение български домати ще попаднат на нашата трапеза най-рано през следващия месец", уточни за „Монитор" Георги Камбуров, организационен секретар на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция. Освен че зарзавата тази година е сложен късно, засадените площи също са по-малко, става ясно от думите му. На оранжерийни домати ще разчитаме до юли - август, когато излизат първия зарзават полско производство.

Години наред вътрешния пазар се задоволява с оранжерийна продукция на 40 % и има къде да се реализира продукцията, ако се отгледа, констатира производителят.

Междувременно TNS Opinion в 8 европейски страни за организациите Приятели на Земята Европа и За Земята обявиха данните от социологическо проучване, според които 94% от българите смятат, че правителството трябва повече да подкрепя местно произведената храна. Това показват данните от социологическо проучване, подготвено от

От интервюираните 81% се опитват да разберат, дали храната, която купуват е произведена локално, но 71% смятат, че е трудно да намерят информация от къде могат да си купят такава. 61% от анкетираните смятат, че няма достатъчно места да закупят местно произведена храна в района, в който живеят, а само 43% понякога си купуват такава.

За разлика от доматите, българските марули ще за Гергьовден ще са два пъти по-евтини от дните около Великден.

Въпреки това обаче от бранша коментират, че цената им е по-висока.

Себестойността на марулите, които се оказаха силно дефицитна стока през тази пролет е около 50-60 стотинки, но поради голямото търсене цената неизбежно расте, защото през миналата година десетки производители се принудиха да продават марулите си по 5 стотинки за храна на животните, за да намалят загубите си и това ги накара тази зима да бъдат по-предпазливи и мнозина изобщо не заложиха листния зеленчук.

Васил Грудев коментира, че произвежданата в Испания маруля е с много по-ниска себестойност от тази на българския производител заради бизнескапацитета, осигурен от испанската държава.

„Пролетта беше изключително влажна, по-ниски температури, съответно по-малка продукция. Това комбинирано с миналогодишното производство, където пък имахме нереализация на продуктите, доведе до факта, че нашите земеделски производители заложиха по-малко, специално марули за производство, откъдето и по -високите цени", каза още той.

По думите му именно в изграждането на бизнескапацитета, испанската държава е помогнала преди време със съответните европейски фондове.

...

А цените на зеленчуците се оказаха обратно пропорционални на желанието ни няколко килограма да отидат надолу преди началото на лятото.