Съдебната реформа не е религиозен въпрос, а на професионална и политическа смелост

/КРОСС/ - Г-н Вълчев, ГЕРБ и правосъдният министър са готови с промените в конституцията за съдебната реформа и започват консултации с парламентарните групи. Нужно ли бе да се пипа тя, или можеше да стане само с промени в Закона за съдебната власт?

- Не съм виждал официален проект за конституционни промени, нито проект за изменения и допълнения в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Така че дебатът не е въз основа на конкретни текстове, а само по принцип.

- Има написани предложения и те са изпратени в групата на Реформаторския блок. А премиерът обяви, че ще се променя конституцията след разговор с Радан Кънев.
- Да оставим настрана светската хроника. Сигурно за част от публиката е интересно кой с кого се е видял, пил е кафе или е вечерял. Но когато говорим за съдебна реформа, за промени в конституцията, трябва да подходим сериозно. Има работна група в Министерството на правосъдието, която подготвя промени в ЗСВ. Твърдеше се, че до броени дни проектът ще бъде внесен в МС и оттам в парламента. Сега се оказва, че това няма да стане, тъй като започваме да правим промени в конституцията. Това на мен не ми изглежда много последователно.

- Преди няколко месеца заявихте в интервю за „24 часа", че сте скептик за това дали въобще ще има съдебна реформа и сега продължавате, така ли?
- Случи ли се нещо през тези месеци? Говоренето за реформи е важно само ако бъде последвано от конкретни действия. В началото, когато се обсъждаше поредната актуализация на стратегията за съдебна реформа, казах, че е проблемно да се разделя Висшият съдебен съвет (ВСС) без промени в конституцията. Тогава група клакьори набързо ме обявиха за враг на съдебната реформа. А сега се оказва, че ще се предлагат именно конституционни промени, свързани с ВСС. Съдебната реформа не е религиозен въпрос въпреки опитите да се превърне в такъв. И участващите в този дебат не се делят на вярващи и невярващи - на такива, които са осенени от Светия Дух, и на други, които тънат в долно езичество. Съдебната реформа е въпрос на професионална подготвеност, на способност да получиш обществена подкрепа и на политическа смелост да направиш промени в една консервативна система. Съжалявам много, но засега малко от това се вижда на хоризонта. Дано греша. Обществената среда в момента е много подходяща и съм сигурен, че хората биха подкрепили по-смели и динамични действия в съдебната система. Но реформа в една система се прави чрез промяна в правилата. Смяната на хората е важна, но тя идва на второ място. Правилата, по които работи съдебната система, са заложени първо в конституцията, второ в ЗСВ и в още няколко закона. И трябва да има яснота какво се предвижда да се направи през следващите месеци. В момента непрестанно говорещите за съдебна реформа изглеждат като юнак, размахал сабя и готвещ се да препусне едновременно във всички посоки. Засега резултатът е само изпотъпкана трева.

- Правосъдният министър не може да се справи със задачата за съдебна реформа, така ли?
- Рядко си позволявам да давам персонални оценки. Бих препоръчал обаче повече смелост при внасянето на законопроекти и по-малко критични приказки пред нашите европейски партньори. Илюзия е да вярваме, че всемогъщ брюкселски чиновник ще дойде и ще ни направи реформа. А иначе е истина, че никой министър на правосъдието не може сам да реформира системата.

- Говори се, че критиките ви към съдебната реформа и към министъра са заради ваши амбиции към поста?
- Тогава не ми задавайте повече въпроси, защото ако кажа нещо за здравеопазването или образованието, ще излезе, че и там съм се вгледал. А, ако кажа нещо общо за държавата, ще излезе, че смятам да се кандидатирам за президент. В една нормална страна човек има право да изрази мнение, без непременно да бъде заподозрян в користни цели. Винаги съм имал публична позиция по темата за съдебната власт, преподавам и практикувам право. Шеста година ръководя „Юридически барометър" - гражданска инициатива за оценка на развитието на правния ред. Важно е да кажа и още нещо - не критикувам съдебната реформа, а липсата на конкретни реформаторски законопроекти.

- Коментирайте идеите за промяна в конституцията - орязване мандата на ВСС от пет на три години, разделянето на две колегии...
- Кой внася тези промени? Кой ще изложи аргументи за тях? Ето още един парадокс - през последните 20-ина дни за втори път се връщаме на въпроса Кой? Преди две седмици ГЕРБ внесоха промени в процесуалните закони, свързани с правомощията на прокуратурата, но не се разбра кой ги е изготвил, защо се внасят, а след това и защо се оттеглят. Сега се случва нещо подобно. Реформа в една система се инициира от МС и в частност от съответния министър.

- В случая министър Иванов е участвал в писането на тези промени.
- Струва ми се, че проект за подобни промени не е внасян официално в НС.

- Цветанов обясни, че промените няма да бъдат внесени, докато ГЕРБ не ги обсъди с другите групи и не постигне консенсус.
- А не е ли редно да се прави обратното? Този, който инициира промените, да ги обяви официално и да застане с името си зад тях. Не е ли редно, когато се обсъжда една от най-важните системи в държавата, това да е публичен процес? Нещо тайно и срамно ли има в промяната на конституцията, за да се прави по този начин?

- Все пак какво трябва да се промени в конституцията според вас?
- Първо, няма пречка паралелно с конституцията да вървят и промени в ЗСВ и в процесуалните закони - т.е. всичко, което може да промени към по-добро съдебната система. Нямам никакво обяснение защо това не се прави. Второ, винаги съм твърдял, че сериозна промяна в съдебната система не може да стане без промяна в конституцията. Да се твърди обратното, е проява на нездравословна наивност. Големият въпрос е какви да са тези промени, тъй като с решение от 2003 година. Конституционният съд ограничи твърде много възможностите за промени в основния закон, засягащи конституционно определени органи, без да се свиква ВНС. За мен това е неправилно решение и съм сигурен, че рано или късно то ще бъде преодоляно. Това би могло да стане и още сега при едно интелигентно и професионално направено запитване до КС. Трето, щом има нагласа за конституционни промени, би трябвало да надмогнем пропагандното говорене и да помислим как да поставим основите на няколко нови института, които биха променили начина, по който изглежда съдебната ни система.

- Например?
- Например въвеждането на индивидуална конституционна жалба. Известно е, че има аргументи и в обратна посока, но аз съм убеден, че за България това би било много правилно решение със сериозни положителни последици. Мога да дам и един пример с промяна, която, без да е нужно да се пипа конституцията, драматично би променила работата на ВСС. Достатъчно е да забраним на петима или повече от неговите членове да правят кадрови предложения. И да оставим това право само на шефа на съответната магистратура и на министъра на правосъдието. Така ще е ясно кой носи отговорност за съдията Х или прокурора Y. Но се оказва, че никой не иска да прекрати практиката петима неизвестни да предлагат, а 17 неизвестни да гласуват.

„24 часа"

Даниел Вълчев е завършил Юридическия факултет на СУ. Специализирал в Международния институт по публична администрация в Париж и във Военния колеж на НАТО. Адвокат. Професор по право, преподавател в СУ. Депутат в XXXIX и XL НС от НДСВ. Вицепремиер и министър на образованието в кабинета „Станишев". Учредител и член на Движение България на гражданите. Ръководител на Центъра за правни инициативи, който издава „Юридически барометър".