На босия цървулите

/КРОСС/ Национално "отговорният" бизнес у нас, в лицето на Асоциацията на индустриалния капитал, вчера нагло и за пореден път настоя за отмяна на административното определяне на минималната работна заплата т.г., минималните осигурителни прагове и добавката за стаж. И гарнира искането си със загриженост "за адекватна и реалистична политика по доходите".

На това му се казва да вземеш на босия цървулите, господа. Сами давате данни, че незаетите в трудова възраст у нас от 15 до 64 г. достигат 2 900 000 души, а едва 239 000 от тях имат желание да работят. Какво спира останалите, мислите? Правилно, правилно - заплащането. Че кой ще иска да слугува на скъпите костюмари и да получава колкото да не издъхне от глад? Умряха баламите! А срещу това бизнесът ръси мантрите и заклинанията си: "аман, заман, добре сме, в Европа няма минимална работна заплата, още повече, че нашата расте неимоверно бързо и вече сме е-е-е къде по-напред от други страни". Сериозно? Вярно, че Швеция и Австрия примерно нямат минимална работна заплата, но в Австрия средната е 2555 евро. В Германия плащат закована надница от 8,5 евро на час, в Англия - 9,5 евро, в Малта - 168 евро на седмица. За 125 452 906 заети в ЕС има минимална работна заплата - с тези данни въпросните работодатели се опровергават сами.

"Отговорният бизнес - за бизнес по правилата". Това мото на асоциацията краси гордо "отчета" за вчерашната конференция по доходите. Това ли са правилата - без минимална работна заплата, която за повечето заети със семейства хора е единственият източник на доходи в това гладно и гадно време. На това индустриалният капитал му вика липса на конфликт на интереси. Само че интересите на едни опират до Малдивите, а на други - до хляба и сиреното евентуално, до образованието на децата, до скъсаните някога лачени обувки на работягите по скелета и останали читави мини и цехове... На този фон колко струват обещанията на Бойко Борисов и верните му министри за увеличаване на доходите и за постепенното излизане от мъртвата хватка на мизерията?

Автор, Ева Костова, в-к "Дума"