Кои са водещите версии за аварията с руската ракета (снимки)

/КРОСС/ Проблем с разкачването на един от четирите помощни резервоара с двигатели от първата степен с последващ удар във втората степен и разхерметизирането ѝ. Това засега е водещата версия за първата от десетилетия насам катастрофа при старта с руски космически кораб "Союз", за която говори днес Сергей Крикальов, изпълнителен директор на "Роскосмос".

Разследването на инцидента от 11 октомври, завършил само 119 секунди след старта с аварийно приземяване на двучленния екипаж, ще отнеме поне две седмици за предварителните заключения. През това време са спрени всички стартове с ракетата носител "Союз-ФГ".
Ето какви са основните факти досега:

- непосредствената причина (според Крикальов) е сблъсък на единият от страничните елементи от първата степен при отделянето ѝ; отклоняване от планираната траектория и разрушаване на долната част на втората степен, апаратурата е изпълнила задачите нормално и екипажът е оцелял благодарение на системата за аварийно спасяване при старта;

- на борда бяха космонавтът Алексей Овчинин от "Роскосмос" и астронавтът от NASA Ник Хейг (третото място бе използвано за изпращане на повече товар), двамата са живи, медиците оценяват състоянието им като нормално, в петък те се завърнаха в Звездното градче край Москва;

- започна наказателно разследване по подозрение за нарушаване правилата за сигурност при изработването на ракетата, довело до големи щети;

- на старта присъстваха директорите на двете космически агенции - Дмитрий Рогозин и Джим Брайденстайн;

- предстартовият контрол не установи никакви отклонения от нормите;

- инцидентът става, когато ракетата е на 85 км височина, движи се с над 2000 км/ч и се е отдалечила от космодрума "Байконур" на над 130 км;

- след отделянето на първата степен командирът Овчинин докладва в центъра за управление на полета: "Авария на носителя" и на 123-та секунда задейства аварийната спасителна система;

- спускаемият апарат се отделя от ракетата и след суборбитален полет се приземява край град Джезказган в Казахстан (на около 400 км по права линия от Байконур);

- 40 минути след инцидента екипажът се свързва със спасителите и те идват след около 1 час, двамата са преминали през претоварване от 6g-8g, те са подготвени за подобна ситуация, тъй като по време на тренировките преминават през претоварване от 15g

- това е вторият случай със спасяване на екипаж на "Союз" след суборбитален полет, предишният е през 1975 г., когато отказва втората степен на "Союз-18%, но тогава при спускането на капсулата в района на Алтай Василий Лазарев и Олег Макаров преминават през претоварване от повече от 20g и възстановяването им продължава дълго;

- последната подобна авария е била преди 35 години - на 26 септември 1983 г. в кораб "Союз" Т-10/1 са Владимир Титов и Геннадий Стрекалов, когато 90 секунди преди старта избухва пожар в долната част на ракетата носител, стартът е прекратен, спасителната капсула е изстреляна от ракетата и двамата благополучно се приземяват на 4 км встрани;
- има вероятност екипажът на Международната космическа станция (МКС) да остане там до края на годината (руската ракета е единственото транспортно средство), а се говори и за вариант след прибирането му станцията да бъде оставена безлюдна;

- замразена е програмата на МКС за излизане в открития космос, защото на 19 и 25 октомври трябваше такава мисия да изпълни Хейг, а на 15 ноември - Овчинин;

- сегашният екипаж на МКС може да използва кораб за аварийно завръщане, който е част от станцията, запасите са за половин година;

- започна издирването и прибирането на отломки от ракетата в степта на Казахстан

- ракетата носител "Союз-ФГ" се произвежда в Самара от Руския космически център "Прогрес", част от "Роскосмос"; генералният му директор бе отстранен по обвинения в злоупотреби през февруари 2018 г. след 15 години на поста;

- досега е имало 64 старта с този вариант на ракетата и всички са преминали успешно, предишният старт бе на 6 юни 2018 г., има коментари, че този брой изстрелвания може би не е достатъчен за събиране на информация за тази относително нова версия на носителя;

- надеждното едновременно отделяне на блоковете от първата степен е проектирано още за ракетата Р-7 през 50-те години на ХХ век и досега не е имало нито една авария по тази причина;

- стартът и скачването с МКС са застраховани в компанията "Согласие" срещу 4.65 млрд. рубли за риск от загуба, повреждане, пълно унищожаване или прекъснато запалване при старта; въпреки презастраховането, ако аварията бъде призната като застхователно събитие, това ще е най-голямата сума, изплащана в сектора от много години

- според Би Би Си това е 13-та голяма авария на руската космическа програма от 2010 г. насам.

- Рогозин обеща на екипажа, че ще ги изпратят в космоса и това вероятно ще стане още през пролетта на 2019 г.;

- от инцидента може да последва увеличаване финансирането на тестовете на ракети в САЩ, като за фаворит често са сочени Falcon и тежкотоварният вариант Falcon Heavy на Илон Мъск; отказът от руски ракети едва ли е възможен преди 2020 г., макар Мъск да твърдеше, че е готов през 2019 г. да извърши първия пилотиран полет с капсулата Crew Dragon.