Какво не разбра Европа за руското отношение към Украйна?

/КРОСС/ Коментарите в западната преса за ставащото в Украйна може да се различават, но тенденцията е една- Русия държи на бившите републики в рамките на СССР да останат в орбитата й и в бъдещия Евразийски съюз. Кремъл е готов на всичко и с великоруския си империализъм ще деескалира тези държави, докато не се съгласят да се присъединят и към Митническия съюз, предшестващ политическия. Някои медии като английския „Индипендънт" обърнаха вече внимание и на Молдова с нейните автономии-Гагаузия и Приднестровие, които са в голяма степен проруски и населението е против влизането в договорни отношения със Запада. Решението на проблема е в налагането на санкции, докато Русия се откаже от намеренията си, и в скорошно приемане на заплашените държави в свободната търговска зона на ЕС и по възможност в НАТО.

Ако официалния коментар на Кремъл за фашистката заплаха, нулевата легитимност на извършилите преврат крайни групи и заплахата за местното руско население не звучат сериозно, то така се възприема и връщането към споразумението от 21 февруари- мирно слагане на оръжието от двете страни, преминаваме към република с по-слаби президентски правомощия, амнистия към протестиращите и нови президентски избори. Но, разбира се, начело с Янукович.

Интересен поглед върху нещата има директорът на РИСИ Леонид Решетников- Руският институт за стратегически изследвания- мозъчният тръст на Руската федерация. Според него Русия има своя историческа съдба- да се превърне в алтернатива на Запада и това е нещо, което САЩ и Западът няма как да провалят, въпреки че се опитват да приложат стратегия на възпиране и сдържане спрямо Русия. В едно от своите интервюта за РИА Новости Решетников предлага и реална алтернатива, по думите му, за решение на проблема с Украйна. Това трябва да стане чрез конституционна реформа, зачитане правата на всички общности, обявяване на руския език за държавен, федерализация и обявяване на блокова неутралност. Според него действията от последните години на САЩ за противоракетната отбрана (ПРО) в Европа, договореностите от 1 април за възможност на дислоциране на натовски военни в Украйна, настояването на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън за войски в Естония и Полша, както и на увеличаването на такива в страни като Румъния говорят и за растящия натиск и засилване на конфронтацията, а не за отслабването й. Директорът на РИСИ смята, че в този геополитическия сблъсък може да се намери решение между ЕС и Русия с признанието на Крим като част от Русия, но на това няма да се съгласи САЩ и по-скоро ще се премине към нови санкции, уязвяващи икономиката и финансите на Русия. А такива методи ще са пагубни за отношенията между САЩ и Русия по ключови въпроси като: КНДР, Иран, Афганистан.

Всъщност, в такъв прочит на ситуацията това не е проблем на Украйна, в която са се намесили руснаците, а сблъсък на геополитически интереси, които не оспорват и интелектуалните гиганти на американската външна политика Х. Кисинджър и З.Бжежински. И проблемите на тази страна може да се решат най-вече на междудържавно, междублоково ниво. Това потвърди и руският външен министър Сергей Лавров чрез подкрепата си за мисия на ОССЕ в Украйна и изявлението си, че Украйна има бъдеще само като извънблокова страна. С което позициите между Запада и Русия са толкова различни, колкото и различията между Москва и Киев.

Тези руски възприятия намират обаче резон в анализите на Джордж Фридман, американски директор на разузнавателната частна агенция „Стратфор", според които Украйна е ключов регион на противопоставяне и САЩ трябва да се подсигурят представителство на своите интереси в региона, а конкретно- отслабване на възможностите на бъдещ икономически съюз между Германия и Русия, Русия и ЕС. А последно идеята за този проект на „просперитет от Лисабон до Владивосток" бе препотвърдена от председателя на ЕК Жозе М. Барозу и президентът Путин през януари 2014г.

Русия ще държи занапред курс, различен от този на Елцин и слабата Руска федерация, която се съобразява. А в тази сложна геополитическа игра този път ЕС ще трябва да се съобразява освен със САЩ, то и с Русия, която търси своето водещо място в нова международна политическа система.

Автор: Емил Марков, политолог