Оптимистична теория за българското село

София/КРОСС/ Хората над 60 години ще се увеличават. Как могат да бъдат привлечени към малките населени места

За селата у нас се говори предимно в два жанра. Единият е сълзливо-патетично-апокалиптичен: обезлюдяване, застаряване, претопяване, разруха, загиване. Гурбет, младите бягат, няма поминък. Другият е трилър - ограбени и насилени старци, катастрофи на междуселския път, баби, обрани от телефонни измамници... Покрай задаващите се кметски избори се разшумя за села, в които живеят по двама-трима души. Нещо като Потьомкинските села!
Всичко това си е така. Ето какво показват числата. В България има 5009 села и намаляват, защото често заличават по някое. Нищо чудно -164 села са без население, а 1135 са с по-малко от 50 души.
В селата живеят 1 934 718 души. Така че на всеки селянин сега се падат по трима граждани, защото в 257-те града у нас са записани 5 267 480 души.
В началото на прехода - през 1992 г. в селата са живеели 2 782 765 души. През 2000 г. вече са намалели до 2 572 611. 15 години по-късно са се стопили с 600 хиляди души. На фона на тези числа ние тръпнем, че ЕК ни определила 2100 бежанци...
Така е - нещата не са розови. Няма по-голям и тъжен контраст от този между село в разруха и прекрасната природа наоколо.
Но да погледнем трезво на положението. Големите градове действат като магнит. Тази тенденция не е нито от вчера, нито само в България. Прогнози сочат, че ако през 1950 г. 30% от световното население е живяло в градски региони, до 2050 г. ще достигне 66%.
Отделно обедняването и хаотичните политики през последните 25 години удариха селата. Поминъкът се съсредоточи в градовете, и то в по-големите.
Разрушиха се различните мрежи, които крепяха нормалния живот на село - болничната, снабдяването, пътищата, сигурността, културата. Стоките, услугите, развлеченията са в града, а когато до него няма и нормален превоз, а пътят е в окаяно състояние...
През 2014 г. в резултат на вътрешната миграция населението на селата се е увеличило с 5 хиляди души, но това не бива да ни изпълва с фалшив ентусиазъм. Нито има приток на млади енергични предприемачи на село, нито ще се появи. Не всичко обаче е загубено, ако политици, демографи и други експерти се замислят за сериозен план. Сега всеки четвърти българин е над 60 години. Прогнозите са, че след 35 години -през 2050 г., всеки трети ще е в тази възрастова група. Това е демографски проблем, при това тежък, но пък е (един от) шансовете на селото. Защото все повече ще натежава у нас групата на хора, които се замислят къде да изкарат на спокойствие старините си в една пасторална идилия. Ще отидат ли на село? Не за уикенда, а за постоянно? Може би, ако наблизо има поне лекар, зъболекар, добър уай-фай, ако полицията осигурява ред и спокойствие, ако има добра пътна и ВиК мрежа, ако единственото развлечение не е кръчмата и турският сериал... И много други неща, разбира се. Обобщено -трябват три неща Държавно усилие - да се измисли добър план. Инвестиции - а те зависят много от точка 1. И трето - модернизация на цялостната среда. Това не означава селската култура да стане градска, а да се промени динамиката на нещата. Това всъщност е най-трудната от всички реформи. Точно тук между селото и града у нас зее пропаст.

Юри Велев  пред в. "24 часа".