Започва юбилейният цикъл концерти на Биг бенда на БНР

София /КРОСС/ С концерт, озаглавен „21 години мимолетност" и музиката на забележителната Мария Шнайдер, американски композитор, диригент на собствен джаз бенд и аранжор, се поставя началото на юбилеен цикъл концерти на Биг бенда на БНР с диригент Антони Дончев.
Създаден на 3 март в далечната 1960 година, Биг бенда на БНР е музикална институция, работила под диригентските палки на именити български джазмени, като Жул Леви, Димитър Ганев, Георги Ганев, Емил Георгиев, Милчо Левиев, неповторимия Вили Казасян и Янко Миладинов.
От една страна 55 години са много и важни като натрупване, но от друга маркират само конкретна година от живота на организъм, функциониращ в ритмично темпо от репетиции, записи и концерти. Всяка нова година е очаквана, планирана, любопитна, провокативна и поучителна. За любителите на джаза в България всеки сезон представлява обещано изживяване и жанрово пътешествие в света на музиката. С проектите Jazz it и Джазофония, Биг бенда на БНР стартира поредица концерти, в които представя програми от световно признати автори и гениални гост-музиканти, като Кърт Елинг, Йълдъз Ибрахимова, Васил Петров, Милчо Левиев, Генчо Въртовски и много други.
В тази юбилейна за Биг бенда година публиката ще е най-важна за нас, затова следете за анонсите на предстоящите ни изяви и няма да съжалявате! Биг Бендът на 55, Мария Шнайдер на 55 и Антони Дончев на 56! Твърде много съвпадения, за да са случайни!

Мария Шнайдер e родена 27.11.1960г. в Уиндом, Минесота, малко градче с около 5000 души население. Местната учителка по музика, Евелин Бътлър, запознава Мария с пианото, когато тя е на пет години. На осем годишна възраст, тя вече е написала първата си песен
Учи теория и композиция на музика в университета в Минесота, като се дипломира през 1983 г., а след това, през 1985 г, получава магистърска степен по музика от висшето музикално училище Ийстман; учи в продължение на една година и в Университета на Маями. С дипломата си от музикалната академия в Рочестър, Eastman, Мария Шнайдер заминава за Ню Йорк и започва работа като пише щимове за инструменти от оркестрови партитури. След подобен ангажимент започва работа като асистент на Гил Еванс /Gil Evans/, аранжор на Майлс Дейвис. Той постоянно включва в оркестъра инструменти, нетипични за биг-бенд палитрата - френски хорни, флейти, обои - и така умишлено разширява уменията на музикантите.
Вдъхновена, Мария композира нощем своя музика за група, която сформира с тромбониста Джон Федчок /John Fedchock/, нейн състудент. (В последствие тя се омъжва за него, но както брака, така и първата банда се разпадат след няколко години.) По примера на Еванс, Мария внася промяна в писането си и разнообразява музиката с различни стилове. "Започнах да миксирам инструменти и звучене," казва тя, "така че, когато слушате, може да чувате валдхорна - а всъщност да няма валдхорна в бенда.
В неотдавнашно интервю тя споделя за работата си "... когато пиша, все повече осъзнавам, че следвам моята музика, вместо да я водя. Преди години имах разговор с родения в Бразилия композитор и китарист Егберто Гизмонти /Egberto Gismonti/. Трябва да чуете музиката му. Ще откачите. Ще го обикнете, сигурна съм. Тогава той ми каза, че никога не трябва да водим музиката. Трябва да я следваме. Тогава наистина не разбирах какво е имал предвид, но сега вече знам.
Споменаването на името Мария в Ню Йоркските музикални среди означава само едно - Мария Шнайдер, композитор, аранжьор, диригент и педагог.
Твърде фините граници на жанровата ù креативност, в някои отношения дори излизането от жанра, я утвърждават като фактор в джаз музиката. Музикалният критик Юджийн Марлоу пише: „Да я гледа човек по време на репетиция на „Мария Шнайдер Оркестра" е като да открива доказателство за силата на концентрираното и целенасочено присъствие на твореца. На моменти движенията ù напомнят танц, в други води бенда с остротата на Брус Лий, за да изиграе сцена, родила се в главата ù по време на дирижирането. Творчеството ѝ не се поддава на стандартни определения за джаз. Музикалните линии следват вътрешния глас на твореца и изобилстват с характерни за Шнайдер елементи, които наричам Шнайдеризми: от леки вълни до форте на пианото, още по-изразени при медните инструменти, както и силно текстурирани оркестрации, които извикват образи и цветове от музика. Много лична музика.
Години наред, биг-бенд музиката разчиташе на суинга, опрян на непоклатима стена от месинг: звука на Каунт Бейзи, Benny Goodman и Дюк Елингтън. Шнайдер абсорбира това, което тя нарича "фронтално запълване на децибели, сила и енергия," и никога не го е изоставя напълно. Но с преместването си в Ню Йорк в края на 80-те, музиката, която започва да композира, добива различен характер.

„Уморих се от това Биг бенда да е в три основни цвята: тромпети, тромбони и сакс" казва тя. Мария има нужда от мощта и прецизността на 15 или 20 музикални инструмента, и държи гръбнакът на произведението да е в импровизацията, която е основна за джаза. Но я привличат нюансите в оркестровата музика: като изместването и въображаемите форми на Равел и Дебюси. „Много от моите неща, или поне по-новите ми неща, са композирани като класическа музика", казва тя. "Мелодията преминава през различните музикални секции. Солистът трябва да пренесе музиката от една в друга част на оркестъра. Тук не говорим за „ ...моето соло, аз ще ви покажа всичко, което знам за инструмента," което е типично за биг-бенд музиката: един вид его шоу за всеки солист. В моята композиция солистите носят, разказват дадена история."
Мария Шнайдер и нейния оркестър имат забележителна звукозаписна кариера, с десет номинации и три награди Грами, обхващащи всичко от класически до джаз категории.
Уникалното финансиране на проектите ѝ се превръща в отличителен нейн белег, благодарение на тренда наложен от компанията ArtistShare®. Тя документира творческия процес за феновете, а те, чрез "фен-фондове" финансират записите впоследствие. Албумът „Концерт в градината" (2004), става исторически, като първия запис, спечелил Грами само с интернет продажби и реализиран изцяло благодарение на финансиране от страна на публиката.
Албумите „Концерт в градината" и „Небесно синьо" стават "Джаз Албум на годината" на Асоциацията на джаз журналистите и на класацията на музикалните критици на американското списание за джаз, блус и още нещо „Даунбийт". През 2012 г. нейната алма матер, Университета на Минесота присъжда на Шнайдер званието почетен доктор, а през 2014 г., The American Society of Composers, Authors and Publishers /ASCAP/ Американската общност на композитори, автори и издатели й присъжда престижната Concert Music Award
Мария Шнайдер се превръща в силен глас, застъпник за интелектуална собственост и цифрови права. Цитирана е в многобройни публикации за своите виждания за Spotify, Pandora, цифровите права и музикалното пиратство. Мария Шнайдер и нейният Бенд си сътрудничт с Дейвид Бауи в новия му сингъл, наречен, Sue /Съдя/ (Или в един сезон на престъпността). В скоро време се очаква и новият им запис, The Thompson fields /Томпсъновите поля/, 21-ви април 2015, чрез ArtistSharе.
Албуми EVANESCENCE 1994
ALLEGRESSE 2000
DAYS OF WINE & ROSES 2000
COMING ABOUT 1996 - 2008
CONCERT IN THE GARDEN
SKY BLUE 2007
WINTER MORNING WALKS 2013
Награди
2005 албумът CONCERT IN THE GARDEN за най-добър голям джаз състав
2007 албумът SKY BLUE за най-добра инструментална композиция Cerulean skies
2014 албума WINTER MORNING WALKS печели три награди Грами:
За най-добра съвременна класическа композиция за работата над WINTER MORNING WALKS, написан по стихове на носителя на Пулицър, Тед Кузър /Ted Kooser/. /Доун Ъпшоу /Dawn Upshaw/ получава Грами за вокалното си представяне на същия запис, Грами за най-добре направен албум за продуцента Дейвид Фрост и инженерите Тим Мартин и Браян Льош.