Св. апостол Симеон, брат Господен по плът

Житие на св. свещеномъченик Симеон, брат Господен по плът

Свети Симеон, наречен брат Господен по плът, е бил сродник на Иисус Христос, а не Негов брат в прекия смисъл на думата. Той е бил син на Клеопа, брата на Йосиф Обручник, и брат на свети апостол Яков, първият иерусалимски епископ.

След възнесението на Спасителя св. Симеон проповядвал Евангелието в Юдея. През 62 или 63 година неговият брат, йерусалимският епископ Яков, бил убит с камъни. На негово място йерусалимските християни избрали Симеона, който според древното църковно предание управлявал йерусалимската църква повече от 40 година.

През време на юдейската война, която завършила с разрушаването на Йерусалим и храма от Веспасиан и Тит (70 г.), Симеон заминал заедно с другите християни за град Пела, който се намирал на изток от р. Йордан и бил подвластен на Ирод Агрипа II. След това пак се върнал в Йерусалим и управлявал църквата до смъртта си.

Като превзели Юдея, римляните преследвали потомците на Давидовия род. Те се страхували да не би някой от потомците на Давид да организира юдеите, да се обяви срещу кесаря и да възстанови юдейското царство.

Като довели Симеона при царския наместник Атика, римляните се опитали да го принудят да се отрече от вярата си в Христа, като употребили отначало съвети и заплахи, а после и мъчения. Тогава Симеон бил на около 120 години. Но въпреки старостта, той твърдо понасял страданията и останал верен на своите християнски убеждения. Мъжеството, търпението и твърдостта му удивили самите мъчетели. Най-после Симеон бил разпънат на кръст (107 г.).

В памет на светия апостол и свещеномъченик Симеон, сродника Господен

Свети Симеон, наричан сродник по плът на нашия Господ Иисус Христос, бил син на Клеопа, брата на свети Йосиф Обручник, както свидетелстват единодушно гръцките църковни историци Евсевий, епископът на Кесария ПалестинскаРечник, Георгий Кедрин и Никифор, синът на Калист, Ксантопул.

Йосиф, обручен с Пресвета Богородица, и Клеопа били родени от едни баща и майка, първият бил най-големият брат, вторият - най-малкият. Когато Йосиф се върнал от Египет, за неговата дъщеря Мария се оженил Клеопа. От този брак се родил свети Симеон, който вече в зряла възраст, като видял чудесата на нашия Господ Иисус Христос, повярвал в Него.

След доброволните Му страдания, възкресението и възнесението на небето на Иисуса Христа, Симеон бил причислен към сонма на седемдесетте свети апостоли и наравно с другите проповядвал Христовото учение, като вървял от град в град, наставлявал и правел чудеса, просвещавайки народите в истината на светата вяра и изобличавал идолослужението.

По това време пръв Иерусалимски епископ бил свети Иаков, брат Господен, син на Йосиф Обручник. Нечестивите иудеи заради прославата на Христа го хвърлили от крилото на храма и го убили с удари на тояги по главата. Наскоро след това убийство Тит, синът на Веспасиан, разорил Йерусалим, както било предсказано от Самия Господ. Събралите се след разорението останали живи ученици на Христа и Неговите сродници по плът избрали на мястото на Иакова, брата Божий, за втори Иерусалимски епископ Симеон, сина на Клеопа, също сродник на Христа, внук и едновременно племенник на Йосиф Обручник. Йерусалим отново започнал да се населва. Свети Симеон с чест заемал Иерусалимската катедра, като привеждал заблудените към Христа.

След много години, при царуването на Траян, някои еретици от завист донесли на Атик, римския управител, за мнимите престъпления на Симеон, че той произлиза от дома на цар Давид и че изповядва християнската вяра. И за едното, и за другото по това време имало гонение от страна на римските императори. Потомците на Давид навсякъде старателно се издирвали и умъртвявали, за да не остане и следа от царския иудейски род, и римските императори да владеят вечно иудейската земя. Също тъй мъчели и убивали вярващите в Христа, та цялата вселена да почита само езическите богове. Затова свети Симеон и като потомък на цар Давид, и като последовател и родственик на Христа, достигнал вече стогодишна възраст, бил хванат от нечестивите езичници по заповед на управителя на Атика. След дълги мъчения светецът бил - както и нашият Господ Иисус Христос - прикован на кръст и предал душата си на Бога.