100 години от смъртта на Александър Скрябин

/КРОСС/ На 27 април 1915 година, на 43 години в Москва умира Александър Скрябин, гениален композитор, пианист виртуоз и философ мистик, който утопично е мечтаел посредством музиката да промени света и да преобрази човечеството.

Скрябин има тотално различен подход към писането на произведенията си. Той е смятал, че първо трябва вътрешно да изстрада творбите си, преди да ги запише на нотен лист.
Предпоставка за изключителната дълбочина в музиката на Скрябин е използването на т.нар Мистичен или Прометеев акорд. Мистичният акорд е сложен шестнотен акорд или скала, която служи като хармонична и мелодична основа за произведенията на Скрябин, като характерното при него е, че композиторът не се възползва от акордите пряко, а е създал собствен подход към тях. В своите търсения на съвършена музика Скрябин попада на философията на Хазрат Инаят Хан - най-големия суфист на времето си, който в „Мистицизмът на звука" твърди, че „звукът има собствена, автономна, пречистваща сила".

За първи път Скрябин въвежда в музикалната практика специална партия за светлината („Прометей"), което се свързва с използването на т.нар. „цветен слух" - тоналностите имат цветове според него. Има запазени скици за специален клавирен инструмент, чрез натиска на чиито клавиши се прожектират цветове на екран. Тези идеи до известна степен са начало на електронната музика и светлинните ефекти (основателят на съвременната електронна музика - Жан-Мишел Жар, се е вдъхновявал от идеите на Скрябин).

Александър Скрябин е композиторът, който съчетава постромантичните традиции (въплътени в образите на идеалната мечта, избухливия, несдържан характер на изказване в предпочитаните форми - поеми и прелюдии), със звуковия колорит на импресионизма и символизма (образи символи са темите за „волята", „самоутвърждаването", „борбата" и „мечтите") и не на последно място, и експресионизма.

Неговото творчество е представено предимно от клавирни и симфонични жанрове. Автор е на десет клавирни сонати, мазурки, етюди, прелюдии и особено интересните клавирни поеми „Трагическа", „Сатанинска" и „Към пламъка", както и Концерт за пиано и оркестър, който предлагам да чуете в изпълнение на Анатол Угорски и Пиер Булез с прекрасния Чикагски симфоничен оркестър.