Руският "Солнцепек" - по-опасната и модерна версия на старата "Катюша" (видео)

/КРОСС/ В края на 70-те години съветските военни започват сериозно да обмислят идеята за създаването на оръжие, което да изстрелва множество ракети на късо разстояние, като бойната им глава да бъде термобаричен заряд.

Идеята е за кратко време да може да се унищожи един квартал, без използване на авиация или други не толкова евтини методи.

Термобаричните боеприпаси са изключително мощни, защото използват наличния в атмосферата кислород за подсилване на взрива. Унищожителният им ефект се състои в огромното количество топлина и рязката промяна в атмосферното налягане. Заради своя характер термобаричното оръжие се наричат още вакуумна бомба или горивно-въздушна бомба.

Съветските военни създали мобилна платформа, използваща шасито на танка Т-72, като вместо оръдие, системата разполагала с ракетна установка, можеща да изстреля 24 ракети наведнъж.

Ракетите били неуправлявани, а обсегът им бил до 3 500 метра. Оръжието било прието на въоръжение под името ТОС-1 "Буратино" и секретно тествано в края на войната в Афганистан.

Всъщност ТОС означава Тежка Огнеметна Система, а след разпада на СССР - за разлика от повечето военни проекти, Русия продължила да развива комплекса. Така в крайна сметка се родил и ТОС-1А "Солнцепек".

Обсегът на ТОС-1А "Солнцепек" е нараснал от 3 500 метра на 10 000 метра, а мощността на ракетите е увеличена.

На практика огнеметът се използва изключително в условията на градския бой, тъй като той е способен да унищожи бързо големи сгради и дори да предизвика пожари, способни да изпепелят цял квартал.

ТОС-1А "Солнцепек" е използван успешно при битката за чеченската столица Грозни, като комплексът е един от основните виновници за тоталното разрушение на столицата на обявилата се тогава за независима ислямска република.

По-късно ТОС-1А е използван за щурма на превзетия от Ислямска държава през 2014 година иракски град Мосул. Оръжието се доказва и в Сирия.

Именно в следствие на опитът от Сирия, Русия модернизира още веднъж своя "Солнцепек", добавяйки реактивна броня, която да предпазва комплекса по-надеждно от атаки с танкове и ракети.

Освен Русия, с ТОС-1А разполагат Армения, Азербейджан, Алжир, Ирак, Казахстан и Сирия.

Интересно е да се отбележи, че ТОС-1А е част не от артилерийските поделения на Руската армия, а към нейния корпус за радиационна, биологическа и химическа защита. Освен това комплексът се предлага единствено на най-лоялните страни на Кремъл, които редовно купуват продуктите на руския военнопромишлен комплекс.

Макар и установките "Катюша" и "Солнцепек" да споделят обща философия - изстрелването на множество ракети по врага, то те се различават съществено в детайлите и технологиите си.