Противоестественият договор за ненападение

/КРОСС/ Може да е малко неочаквано, но Съветско-германският договор от 1939 г. и пропагандната истерия около него ще свържем на първо място с избухването на Първата студена война (1946-2014)*. През 1946 г. Обединените народи от времето на Втората световна война (1939-1945) са само спомен, след речта на Уинстън Чърчил във Фултън (5 март 1946 г.) те и формално престават да бъдат съюзници. Впрочем, тежките търкания между висшите ръководства на СССР, САЩ и Великобритания са налице още предната година, дори преди капитулацията на Германия. Мъчително напрежение и тежка смрад на застояло характеризират обстановката между съюзниците на конференцията в Сан Франциско (25 април-26 юни 1945 г.), която трябва да изгради важна част от следвоенната архитектура на света - бъдещата Организация на обединените нации. По-малко тягостна е атмосферата на Потсдамската конференция (17 юли-2 август 1945 г.), може би заради еуфорията от съвсем близкия край на кървавата касапница, която любезно днес назоваваме Втора световна война.

Във Фултън е сложен край дори на привидното съюзничество - започва Първата студена война (1946-2014) и всякакви спомени за съюзничеството се изпаряват в един миг. Сред най-първите пропагандни атаки на Запада е издаването на сборник с документи от оцелялото в германските архиви (вж. Nazi-Soviet Relations 1939-1941, Washington, 1948) - нали казват, че който владее миналото, то той ще властва и над бъдещето.

Особени надежди съставителите на сборника и техните поръчители възлагат на две страници - 196 и 197, където се мъдри част от микрофилм, който съдържа документ на руски език, озаглавен „Таен допълнителен протокол" от 23 август 1939 г. с подписите на народния комисар на външните работи на СССР Вячеслав Молотов и на министъра на външните работи на Германия Йоахим фон Рибентроп.

Оригиналът на тайния протокол не е запазен - унищожен е при съветското настъпление в Берлин, и макар документът да е само на микрофилм, нему е отредена флагманска пропагандна роля - Западът тръгва по трънливия път да доказва всячески, от учебниците и вестникарските статии до тежките академични томове, че бившият им съюзник СССР е виновен наравно с Германия за разпалването на Втората световна война, основавайки се точно на тези два кадъра от микрофилм от страници 196 и 197. Впрочем, изглежда, че оригиналът на тайния протокол е съхранен в Русия (вж. Изображението), но това често се подлага на съмнение.

Колосалната пропагандна кампания, в чиято основа лежи именно тайният протокол към Договора за ненападение между СССР и Германия, подписан на 23 август 1939 г. в Москва, нека го кажем направо, има три главни цели - с един куршум, три заека, както се казва. Да оневини участниците в Мюнхенския сговор, който наистина развърза ръцете на Германия за повсеместна агресия в Европа и в Северна Африка; да прикрие усилията на Великобритания, най-вече, за сключване на споразумение с Германия през 1939 г.; и, разбира се, да уязви Съветския съюз.

Същата тази пропагандна кампания е наверно сред най-мащабните в човешката история, тя продължава с неотслабващо старание вече 69 години и не изглежда никак близко нейното затихване. Трябва да се признае, че колкото и абсурдно невежествена да е основата на тази пропагандна кампания, тя има забележителен успех дори само поради битуващото още веднага след подписването на съветско-германския договор масово недоумение. В известния си дневник под дата 7 септември 1939 г. Георги Димитров преразказва разговор със Сталин и в присъствието на Молотов и Жданов в Кремъл по-рано същия ден. Между другото Сталин казва, в преразказа на Димитров: „Пактът за ненападение [между СССР и Германия от 23 август 1939 г.] в известна степен помага на Германия". Наистина, това изречение е вмъкнато в съвсем друг контекст - започналата вече Втора световна война се води „между две групи капитал[истически] държави" за „преразпределение на света" и „ние [СССР] не сме против те да се бият хубавичко едни срещу други и да се изтощават едни други".

Наистина няма как самият Сталин да не е бил наясно със същността на сключеното светкавично съветско-германско споразумение, за СССР съветско-германския договор за ненападение от 1939 г. е следствие от историческа принуда в резултат на дълга и сложна поредица исторически събития, които тук ще можем да обхванем в два последователни текста само в най-общи линии. Във всеки случай ще се наложи предварително да се съгласим с Уинстън Чърчил, който отново е пределно точен в спомените си - „[съветско-германският договор за ненападение бе] противоестествен акт . . . [и е] невъзможно да се каже кому той внушаваше повече отвращение - на Хитлер или на Сталин" (Winston Churchill, 1948-1954).
Вече двукратно тук сме се изказвали категорично за промяна в датировката на началото на Втората световна война, защото „назначената" за начало на войната дата е несправедлива - германското нападение срещу Полша на 1 септември 1939 г. е пореден, а не начален епизод в тази война. Като изключим усилното дипломатическо щуране във всички възможни посоки, военните действия всъщност започват половин година по-късно - на 14 април 1939 г. Германия, дори без да има съгласието на безкрайно благосклонния към нея Мюнхенски сговор (29-30 септември 1938 г.) напада остатъците от Чехословакия, след като с престъпната санкция по Мюнхенското споразумение през октомври 1938 г. Германия окупира Судетската област, Полша - Чешки Тешин и неговата околност, а Унгария - огромни части от Южна Словакия. Изглежда напълно неясно - защо германското нападение над Полша да е начало на войната, а не несанкционираното от международно споразумение завземане на Чехия?! Причина, разбира се, има, но тя няма нищо общо с науката история, а с именно с пропагандната кампания, за която стана дума в началото. Само това.

Два дни след завземането на Чехия от германските войски, т. е. два дни след същинското започване на Втората световна война, в Москва наркомът на външните работи Максим Литвинов връчва на посланика на Великобритания Уилям Сидс предложение за всеобхватно съветско-англо-френско споразумение, което наистина би могло да предотврати разрастването на войната. Предложението, накратко, е отхвърлено, понеже не било настъпило още „времето за толкова всеобхватно споразумение" (лорд Халифакс, 26 април 1939 г.). Наистина, за всеобхватно споразумение времето не е настъпило, но за всекидневна англо-германски дипломатическа активност, според документа „Бележки за развитието та политическите отношения между Германия и Англия през време на службата ми Лондон (май 1938 г.-август 1939 г.)", съставен през септември 1939 г. от германския посланик в Лондон Херберт фон Дирксен (1882-1955), в Лондон винаги намират време. Впрочем, според този любопитен документ, от първа ръка може да се научи, че през август 1939 г. Германия и Англия имат различия единствено за сроковете, в които да бъде признато на Германия „еднакво място на световна държава наред с Англия". Съветско-германското споразумение за ненападение просто изпревари, поради решителността на Сталин, готвеното англо-германско споразумение със съответен таен протокол към него. Нито повече, нито по-малко.

Извори

„. . . с желание да поставим на солидна основа отношенията между трите държави [СССР, Великобритания и Франция] . . . предлагаме на обсъждане на британското и френското правителство [следното]:
1. Англия, Франция и СССР да сключат помежду си споразумение за срок от 5-10 години за взаимно задължение да си оказват един другиму незабавна всестранна помощ, включително военна, в случай на агресия в Европа против коя да е от договарящите се държави.
2. Англия, Франция и СССР се задължават да оказват всестранна, в това число и военна, помощ на източноевропейските държави, разположени между Балтийско и Черно море и граничещи с СССР, в случай на агресия против тези държави.
3. Англия, Франция и СССР се задължават в най-кратък срок да обсъдят и да установят по размер и форма военната помощ, която [може] да бъде оказана на всяка от тези държави в изпълнение на т. 1 и 2.
4. Английското правителство да разясни, че обещаната от тях на Полша помощ има предвид агресия от страна на Германия.
5. Съществуващият между Полша и Румъния съюзен договор [или] се обявява за действителен при всяка агресия против Полша и Румъния или се отменя напълно като насочен против СССР.
6. Англия, Франция и СССР се задължават след започването на [предполагаеми] военни действия, да не встъпват в каквито и да било преговори и да не сключват мир с [предполагаемите] агресори отделно един от друг и без общото съгласие на трите държави.
8. Да бъде признато за необходимо Англия, Франция и СССР да встъпят съвместно в преговори с Турция за [сключването на] нарочно споразумение за взаимна помощ . . . "
Из предложение, връчено от народния комисар на външните работи на СССР Максим Литвинов (1936-1939) на посланика на Великобритания в Москва Уилям Сидс (1939-1940), 17 април, 1939 г.; Външнополитически архив на Русия, ф. 06, оп. 1 а, п. 25, а. е. 4, л. 27-28

Иван Петрински

„Сега"

(следва)