Дето е Духът Господен, там има свобода

/КРОСС/ На 3 март, по повод честването 138 години от Освобождението на България от турско робство, Негово Светейшество Българският патриарх Неофит възглави Заупокойна молитва за отдалите живота си за нашето освобождение в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски" и отслужи Благодарствен молебен за благоденствието на българския народ.

В своето слово за празника Патриарх Неофит каза: „Всеки българин и родолюбец добре знае онези паметни дати, чието ежегодно отбелязване отново и отново ни припомня за възраждането на българския дух и положеното след дългите столетия на духовна и политическа зависимост ново начало на нашата духовност и държавност. И ако видно място сред тези дати е запазено за 27 февруари 1870 г., когато беше извоювано възстановяването на църковната ни независимост с учредяването на нашата Екзархия, то втората такава дата без съмнение е 3 март 1878 г. - първият ден на многожадуваната българска свобода - денят, в който с подписването на Санстефанския мирен договор фактически беше положено и началото на Третата българска държава.

Така, по Божията свята воля, със свои сили и с безкористната жертвена помощ на братските православни воини, за по-малко от десетилетие народът ни успя да си възвърне всичко онова, което бе загубил в края на злощастното четиринадесето столетие - своята църковна независимост, политическа свобода и суверенитет. Въздигнати бяха онези два стабилни фундамента, върху които в далечните столетия нашите предци бяха градили настоящето и бъдещето на своя народ - неговата духовна опора - Църквата - и неговата политическа независимост - Държавата. Беше поставено началото на нова свободна епоха в нашето духовно, културно и политическо развитие.

Този период продължава и днес и продължава да бъде белязан от дни и години не само на възход и подем, но и на тежки изпитания - на провалени надежди и горчиви разочарования. И все пак, независимо от обстоятелствата и от всички препятствия по своя път, народът ни и днес уверено гради духовната си и политическа независимост. Началото на всичко това е било положено на 3 март 1878 г. - първия ден на новата българска свобода. Ден на новата надежда, паметта за който преминава от поколение в поколение, за да ни припомня отново и отново непреходната ценност на един от най-висшите дарове, с които Бог е дарувал човека - дара на неговата свобода. Защото само свободният човек е в състояние да даде и своя личен принос към световната култура, да гради свое бъдеще, да прави свои планове, да оставя своя собствена, неповторима диря в общата история на човечеството.

Вярна на своята Богочовешка същност, Българската православна църква винаги е гледала на тези събития, изхождайки както от светостта на родолюбивите чувства, така и от вековните истини на православната християнска вяра и духовност. И затова винаги е подчертавала не само воинския, но още и духовния подвиг на всички онези наши братя, които - в изява на безкористна и жертвена любов - отдадоха живота си за нашата свобода, добре помнейки казаното от Господа Иисуса Христа, че „никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели" (Иоан 15:13). Тъкмо този завет изпълниха всички онези руси и фини, беларуси и украинци, румъни и наши сънародници българи - знайни и незнайни наши братя по вяра, които, по своя воля и с Христовото име на уста, оставяха костите си по освобождаваните от тях земи и така категорично засвидетелстваха пред Бога и пред света верността си към Христовата повеля да любим един другиго - така, както и Господ ни възлюби, като отдаде Себе Си „за живота на света" (Иоан 6:51).

Същински Христови воини и свидетели за непреходните и спасителни истини на нашата вяра, те показаха на света самата същност на православието и на православното християнско единство и на дело доказаха, че „дето е Духът Господен, там има свобода" (2 Кор. 3:17). Имайки тази именно свобода, всички те, укрепвани от Бога и от вярата си в Неговите обещания, положиха живота си за нашата свобода, предоставяйки ни с това възможността отново да изградим нашия живот свободен и независим от всяко чуждо поробване и от всяка зависимост.

Затова в този паметен ден Българската православна църква отправя както своите благодарствени молитви за извоюваната свобода, така и заупокойни молитви за воините, „паднали на бойното поле за вярата и освобождението на нашето отечество". За вярата и за свободата - в тази именно последователност Църквата гледа на подвига на нашите освободители и затова цени толкова високо тяхната християнска и човешка жертва - защото тази жертва е не просто изпълнение на воински дълг, а жертва пред Божия олтар.

Честит и благословен да бъде празникът на българската свобода!

Божият мир и Неговата велика милост да бъдат с всички нас!"