На спътника на Сатурн - Титан вали дъжд

/КРОСС/ Спътникът на гиганта Сатурн е единствената планета в Слънчевата система, освен Земята, на чиято повърхност има течност.  Вярно, тази течност не е вода, а втечнен в условията на вечния свиреп студ, метан.бвит в гъста и непрозрачна атмосфера, Титан е първото небесно тяло в Слънчевата система с признаци на сезонни промени и дори облаци, открити от сондата Касини. Титан се състои от лед и скали и е вторият по големина спътник в Слънчевата система след Ганимед, спътник на Юпитер.

Титан е по-голям по размер от Меркурий, но е значително по-лек. На повърхността му температурата е около 94 K (почти минус 180 градуса по Целзий), която е твърде ниска за сублимация на леда и поради тази причина водни пари отсъстват от атмосферата. В ниските слоеве на атмосферата се наблюдават разпръснати облаци съставени главно от метан и етан.

Само на снимките, направени с помощта на инфрачервена камера, учените забелязали странен блясък, покриващ 120 квадратни километра от повърхността. По време на получаване на изображенията, в южното полукълбо на спътника е лято.

В по-ранни и последващи снимки нищо подобно не е било забелязано и учените са стигнали до заключението, че това може да бъдате отблясъци върху повърхността, влажна от летен дъжд.

Продължителността на деня на Титан е 15,9 земни дни, годината е 29,5 земни години, а всеки сезон е около седем и половина земни години. Дъждът върху него се състои от метанови капки, които попадат в грубата камениста долина и след това се изпаряват. На снимките, направени от Касини около северния полюс се виждат и са изброени над 400 езера и морета, съставени от течен метан.

Резултатите от откритията потвърждават теоретичните климатични модели на Титан.

Освен на Титан, за някакъв вид метеорологично време може да говорим на още няколко планети в Слънчевата система, но валежи в течна фаза, макар не от вода, има само там, освен на нашата Земя.

С голяма вероятност вода в течна фаза има също на Енцелад, друг спътник на Сатурн, но там тя е дълбоко под повърхността, покрита от няколкокилометров леден слой, както и на Европа - също под дебел лед, не и на повърхността.