Да се опитаме да намерим българския интерес в ТТИП

/КРОСС/Професионална информация за ТТИП липсва. Това, което се дава публично са някакви политически декларации, общи коментари и пожелания. ТТИП не е лъжица за българската уста, но трябва активно и професионално да се обсъжда в България, за да не възпроизвеждаме слепотата и далтонизма сред младото поколение.

Какво липсва по темата? Често се казва, че става въпрос за зона за свободна търговия, което не е вярно. Такива многостранни споразумения има доста по света, които се нотифицират в СТО, но това не е случаят с ТТИП. То покрива няколко търговски области и предстои да влезе в сила.

Но що се отнася до България, може би, част от ТТИП вече е в сила. Защо смятам така? България едностранно е предоставила преференции на базата на двустранни споразумения със САЩ, например.

Според Ранд корпорейшън в рамките на евроатлантическия диалог ТТИП би могло да доведе до това, че личните данни на европейските пътници в самолетните превози ще могат да се предоставят на американските власти. Информацията по банковите плащания в рамките на SWIFT на европейците също ще може да бъде ползвана от американските заинтересовани институции. На базата дори само на тези два примера питам: готова ли е Европа това да се случи? Защото зад това привлекателно, интригуващо име Трансатлантическо търговско споразумение има също и много здрави аргументи. Става въпрос за 1.5-2 млрд. търговски потока всекидневно и в тях винаги има какво да се усъвършенства, за да се улеснят търговските агенти и потребители.

Има принципни постановки в споразумението, с които са запознати много европейци - относно по-лесното навлизане на ГМО на европейския континент, наднационалния търговски арбитраж и др. Бих казал, че има парадокс - ние и сега в България поглъщаме много ГМО, без да е влязло в сила ТТИП.

75% от предприятията, които определят структурата на българската икономика не са български и зад тях вече има лобита, които прокарват техните изисквания. Последствията "сърбаме" ежедневно. Защо трябва да чакаме да влезе в сила ТТИП, за да повдигаме проблема? Българският интерес за развитие на нашата икономика трябва да е мярката за оценка на едно споразумение дали е полезно или не. Вторият ми аргумент - кой ще чуе гласът на България в ЕС?

Ние сме малка държава, правителството и бизнесът ни могат да управляват парични потоци от порядъка на 15-20 пъти по-малки от описаните във въпросното споразумение. Образно казано - можете ли да попитате един български таксиметров шофьор какво точно да прави на пистата Шумахер, примерно? Ами няма да ви каже - той е некомпетентен и не знае. Разбира се, има български интерес, но той трябва да бъде артикулиран, ясно формулиран.

За един от най-дискутираните моменти от ТТИП - наднационалния арбитраж бих препоръчал да се разгледат позициите, становищата и фактите на ЮНКТАД - конференцията на ООН по търговия и развитие. Оказва се, че и сега в ЕС част от тези спорове се решават именно по този начин, по който предлага това споразумение. Само че сега, облечено официално като ТТИП, някой чел не дочел започва да подскача.

Трудно ми е да преценя ползите и вредите от споразумението, защото нямам български ориентир. Ние не знаем каква икономика иска да има България в близките 30-50 г. Без такъв ориентир как да оценяваме ТТИП?

От друга страна, то е споразумение, което не просто покрива търговията, стокообмена, но и сектора услуги, а в тях България има положително салдо със САЩ и отрицателно в стокообмена. Българският глас и българската позиция при гласуването на ТТИП трябва да бъде съчетан с други страни, с нагласи като нашите, защото самостоятелно не биха се чули. Ние сме малки, наистина нямаме аргументи, нямаме и тегло.

Питам, все пак, колко са хората в България, които професионално с числа и в дълбочина могат да анализират споразумението? Според мен, те не са повече от 10-15 души, от които 2-3-ма са в парламента, 10-тина - в министерствата и 2-3-ма - зад граница. Другото е една опаковка...

ТТИП, противно на налаганото мнение, не е от полза само за САЩ, а и за Европа. Аз не искам да подхождам по темата като конфликт между САЩ и ЕС, а какво е нашето място в този процес, в степента, в която ние знаем какво искаме.

Имам чувството, че никой у нас не чете споразуменията, които България подписва и какви преференции предоставя на т.нар. инвеститори, защото някои от тях не са реални, а точно "тъй наречени". В реалния живот мултинационалните компании си решават проблемите по едни или друг начин, с ТТИП или без него. Те искат обаче принципно решение, въпросът е до колко и как това е в наш интерес и дали можем да окажем влияние на този процес.

Съгласен съм, че малките и средни предприятия пострадаха от влизането ни в ЕС. Стигнахме до там да ядем китайски чесън, китайски фасул - това ли искахме? Не е приятно. Но мога да контрирам и с друго - има доказателства, че в част от българските храни има по-опасни съставки, отколкото в ГМО продуктите. Казваше ни се, че купуваме сирене, а то - основно беше палмово масло, давам пример. Първо да поведем битка със собствените си "ГМО" храни, пък тогава - срещу вносните.

Ако сме още на темата за безопасност и качество нека я свържем и с асансьорите у нас. Ние нямаме изградена "имунна система"- затова като има инцидент, той се превръща в бедствие.

В България още не сме седнали и не сме казали кои сме, какво искаме и какво очакваме за нашите деца в близките 50 г., за да се ориентираме в този свят.

България няма функционален капацитет, но тук не виня изпълнителната власт - там има хора, които разбират, но не са те, които правят икономиката. Говоря за фирмите, за реалната икономика. Вземете първите 100 фирми у нас и попитайте мениджърите им какво мислят за ТТИП. Никой не ги пита, защо? Ами защото едната част вече са си уредили въпросите в рамките на Трансатлантическото споразумение, защото техните собственици не са българи, а другата част - не ги интересува и няма отношение . Изпълнителната власт на България дали ще подпише ТТИП или не е политически въпрос, но тя трябва да формулира българския интерес в този договор.

Наистина няма завършен документ на Трансатлантическото споразумение, не мисля, че след подписването му ще стане по-опасно да се живее в Европа, но ще бъде по-сложно и по-трудно. Възможно е и нас да ни няма в икономически смисъл, но все още на ниво, на което постановките по ТТИП се обсъждат този процес трябва да тече поне, за да знаем какво се случва. Пък и никой не ни пречи да търгуваме с трети страни, с развиващите се нови икономики от Азия. Напротив, САЩ и ЕС ни съдействат и с удоволствие ще ни помогнат. Но тук е въпросът дали имаме капацитет за това.

Борислав Георгиев, експерт по външна търговия, БГНЕС