Перспективите на „Ислямска държава“

/КРОСС/Терористичните актове от януари 2015 г. в Париж потресоха Европа. Както отбелязва руският експерт Ю. Б. Щегловин: „Ударът на терористите е нанесен по две от най-болезнените точки на демократична Франция: журналистите, които се считат за „свещена крава", и еврейската общност", остро реагираща на всякакви форми на насилие срещу своите представители. Атентатът разкрива високата степен на уязвимост на европейската сигурност от подобен род прояви на ислямски радикализъм. Такава уязвимост се обяснява предимно с повтаряне на американските грешки, което доведе например и до терористичния акт в Бостън, който Джохар и Тамерлан Царнаеви извършиха на 15 април 2013 г. И така, Саид, един от братята Куаши, организирал клането в редакцията на френския сатиричен вестник „Шарли Ебдо", преди е воювал на страната на ислямистите в Сирия, за което е лежал година и половина в затвора. Той е бил освободен предсрочно, но не за „добро поведение". Според някои данни той е завербован от френските специални служби в качеството си на осведомител сред ислямистите както във Франция, така и в горещите точки на Близкия и Средния изток. Отговорност за атентата в Париж поеха две радикални организации: „Ал Кайда" и „Ислямска държава". Времето и целта за провеждане на операцията са избрани много точно, а ударът е нанесен по „чувствителни" за западното общество точки. Такъв стил е по-характерен за „Ислямска държава", която се чувства много уверено на информационното поле. Що за организация е тя? Възможно ли е „Ислямска държава" да бъде победена?

ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА „ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА"

Предпоставки за възникване на „Ислямска държава" имаше още през 2003 г., когато американците и техните съюзници свалиха насилствено режима на Садам Хюсеин в Ирак. От тази ситуация се възползваха както различни външнополитически играчи (Иран, Турция, Саудитска Арабия, Катар), така и големи радикални (терористични) организации, една от които е „Ал Кайда". Най-голяма активност в това отношение прояви Иран. Опирайки се на шиитското мнозинство от иракското население, Иран оказа значително влияние върху действията на правителството в Багдад.

В резултат чрез Ирак бяха създадени транспортни коридори за доставка в Сирия на военно оборудване, горива, продукти и предмети от първа необходимост. Всичко това обезпечи устойчивостта на Башар Асад дори в условията на „гражданска" война. Такава дейност противоречеше на интересите на турския елит. Тъй като Турция в рамките на доктрината на неоосманизма поведе курс за възстановяване на влиянието си върху териториите на бившата Османска империя.

Първа крачка в това направление можеше да стане установяването на контрол на Анкара върху близко разположените райони на Сирия и на Ирак включително и град Мосул. Известният иракски експерт, член на политическата партия „Ал-Даава", А. Муамин счита, че затова са способствали следните причини.

■ Усилване в тази област на протурските настроения както сред живущите тук жители от Кавказ, така и сред радикалните ислямисти, като представителите на движението „Мюсюлмански братя", уахабизма и суфийското братство „Накшбандия".

■ Сериозно недоволство от шиитската власт в Багдад от страна на бившите представители на Партията за арабско социалистическо възраждане (БААС), които успяха да проникнат в иракските сили за сигурност, армията и други структури, в това число в суфийските тарикати (ордени).

■ Финансова поддръжка на турските амбиции от страна на Доха в рамките на нейното противостене с Рияд. В хода на разглежданите събития интересите на Турция се сблъскват не само с Иран, но и със Саудитска Арабия, която залага на опозицията със салафитска насоченост. Обаче Рияд е по-заинтересован от сдържането на шиитския Иран, отколкото от достатъчно близката му сунитска Турция. Няма пълна яснота как точно в този сценарий участват САЩ.

Турция се явява техен съюзник, поради което разширяването на нейното влияние в Сирия и Ирак и особено в случай на свалянето на Башар Асад от власт и сдържане там на иранските амбиции, напълно би отговаряло на интересите на Вашингтон. Същото може да се каже и за близкия партньор Катар, който достатъчно често се използва като инструмент на американското влияние.

Вашингтон активно поддържаше ислямското движение „Мюсюлмански братя" в Египет, което доведе до заемането на президентския пост от техния привърженик Мурси, който на 3 юли 2013 г. беше отстранен от власт след военен преврат. По-сложни се явяват американо-саудитските отношения.

Източник: a-specto.bg