Новият изборен кодекс запази партийно-квотния принцип

/КРОСС/ Новият изборен кодекс не предвиди излъчване на професионална изборна администрация, а запази партийно-квотния принцип, обявиха от Института за развитие на публичната среда при представянето на анализа за новите изборни правила.

Членовете на ЦИК се предлагат от партиите, представени в НС и ЕП. НПО-тата, които са участвали като наблюдатели в изборите могат да предложат кандидати за ЦИК, но неясен е начинът, по който се изслушват кандидатите, за да се преценят професионалните им качества.

При сегашното разпределение между партиите и коалициите в НС съставът на ЦИК ще изглежда : 7 членове от ГЕРБ, 6 от Коалиция за България, 2 от Атака, 2 от ДПС, 1 от Синята коалиция и 1 от НДСВ. Това съотношение във времето, в следващите 5 години няма да се промени, информира Антоанета Цонева, директор на Института за развитие на публичната среда.

От там отправят критика, че е ненужно голям броят на членовете на ЦИК. Според Антоанета Цонева броят на членовете на ЦИК трябва да е най-много 19. От наблюдение на Института заседанията на изборната комисия се провеждат на ръба на кворума от 12 души при сегашния брой на членовете - 21.

Като положителен ефект се отбелязва това, че решенията на ЦИК се приемат с поименно гласуване, поддържа се видео архив на заседанието на ЦИК на страницата на комисията.

Като недостатък в новия кодекс е отбелязано това, че отново няма МИР „Чужбина". Обезсмислена е и преференцията - на местните избори и за депутати пренареждането започва от втория в лисата. Бетонирани са водачите на листите, подчерта Антоанета Цонева.

Отбелязани са в анализа нововъведенията по отношение на медийната кампания - маркиране на платената политическа реклама в медиите, предвидено е безплатно време в обществените медии, партиите, които нямат достъп до субсидия, ще имат достъп до „медийни пакети" от 40 000 лева, осигурени от държавния бюджет, с които да обезпечават отразяването си в кампании. 52% от разходите за кампанията за вота през 2013 са били за медийни услуги.

Като недостатък в Изборния кодекс е отчетена липсата на активна регистрация.
Остават „мъртвите души" в списъците. Те са евъргрийнът на българските избори, няма нищо по-безсмъртно от тях, констатира Антоанета Цонева.